Преговори
Посочете глава за да видите нейното име
Натиснете за да получите пълна информация
 
26/30 глави са затворени

ГЛАВА 1 СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава “Свободно движение на стоки” бяха открити през май 2001 и бяха предварително закрити през юни 2002.
Поет е ангажимент за въвеждане на по-голямата част от законодателството преди датата на членство в ЕС, като преходни периоди и изключения не са поискани. До датата на присъединяването следва да се въведат 80 % от действащите стандарти на ЕО. Най - общата дата за пълно хармонизиране, заявена в позицията за преговори, е до края на 2005.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Законодателството, подлежащо на хармонизиране, по раздел “Свободно движение на стоки” обхваща огромно по обем, предимно техническо законодателство, покриващо редица сектори и групи рискови стоки като: храни, лекарства, козметични продукти, химикали, моторни превозни средства, строителни продукти, машини, играчки, текстилни изделия, обувки и други. В нехармонизираните сектори българските власти следва да гарантират интегрирането на принципа за взаимно признаване във всеки един законодателен акт за стоките.

Към края на 2002 процесът на хармонизиране на законодателството ни в сферата на Свободното движение на стоките е почти приключен. Приети са основните закони, създаващи условия за въвеждането на европейските изисквания към стоките, търгуеми на общия европейски пазар:
- Закон за храните;
- Закон за техничските изисквания към стоките;
- Закон за мерките и теглилките;
- Закон за лекарствата и аптеките в хуманитарната медицина;
- Закон за националната стандартизация.

Приети са редица изменения и допълнения към Закона за обществените поръчки, което е напредък по отношение прилагането на правото на ЕС в тази сфера. През 2000 е приeта Наредба за създаване на регистър на Обществените поръчки. Регистърът се доказа като често използван инструмент и ще допринесе за прозрачността на дейността.

Приетият през 1999 година Рамков закон за техническите изисквания към стоките въведе принципа на “новия” и “глобален” подход в законодателството и създаде правната основа за прилагането на секторните директиви от “новия” подход.

Напредва работата по приемането на специализираното секторно законодателство. Приети са основните подзаконови нормативни актове, въвеждащи директивите от “новия” подход и “стария” секторен подход. В областите, обхванати от “новия” подход, са транспонирани 12 директиви: за газови уредби, строителни продукти, машини, плавателни съдове за отдиха, играчки, асансьори, електромагнитна съвместимост, обикновенни съдове под налягане, експлозиви за невоенни цели, нисковолтови устройства, оборудване и предпазни системи, използвани в потенциално експлозивна среда, лични предпазни средства.

В секторите, обхванати от директивите от “стария” секторен подход, се отбелязва напредък в областта на моторните превозни средства, хранителните продукти, химикалите и фармацевтичните и козметични продукти, изделията от стъкло, текстила и изделията на обувната промишленост.

По отношение на безопасността на храните, бяха приети наредби относно етикетирането, добавките, опаковъчния материал, хигиената, лъчението и замърсяването. България е въвела законодателството на ЕС относно хигиенните изисквания към непластмасови материали, за които се придвижда допир с храни. Следва да се премахне системата на одобряване на храните преди пускане на пазара за по-нататъшно хармонизиране с acquis. Администрацията, натоварена с контрола по безопасността на храните, следва да се преструктурира в съотвествие с изискваниятя на общността.

От 1 януари 2000 беше премахнат предварителният контрол на индустриалните стоки, включително граничен контрол при внос, което предоставя свободен достъп и равно третиране на базата на доброволен стандартизационен режим.

Приемането на Европейските стандарти се придвижва с добра скорост.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Основните институции, участващи в преговорите и транспонирането на законодателството, са Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването (за безопасността на храните), Българският институт по стандартизация, Държавната агенция по метрология и технически надзор.

Развива се и инфраструктурата на институциите, натоварени с надзора на изпълнението на изискванията или прилагането на законодателството. Разделени са дейностите по техническото регулиране, стандартизацията, акредитирането, сертифицирането и контрола на пазара. Компетентните институции в тази сфера са:
- Български институт по стандартизация;
- Изпълнителна агенция “Сертифициране и тестване”, към Министерство на икономиката;
- Държавна агенция по метрология и технически надзор;
- Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”, към Министерство на икономиката;
- Националният институт по метрология;
- Национална ветеринарно – медицинска служба;
- Мрежа от независими лаборатории, сертифициращи органи и контролни служби, за наблюдение и контрол на пазара;
- Комитет по асоцииране, в който се обсъждат тези, доклади и информация; и други.

Българският институт по стандартизация е определен за Национална база за запитване, която отговаря за известяването на националните технически регулации и стандарти, както и за оценката на съответствието пред Европейската комисия.

Агенция Митници подпомага и сътрудничи на органите за надзор на пазара.

Към Министерския съвет е създадена дирекция Обществени поръчки, която да следи за прилагането на законодателството в сферата на обществените поръчки. Поет е ангажимент за трансформиране на дирекцията в агенция за обществените поръчки.

Някои от тези институции са сравнително нови или наскоро преструктурирани, което налага техническото им укрепване и провеждане на съответно обучение на техните специалистите. Следва да се засили и координацията между тези институции при изпълнението на поставените им задачи - цялостен метрологичен, ветеринарен, хигиенно - епидемиологичен контрол на търгуемите стоки, произведени или внесени в страната. В контрола участват и организации и сдружения за защита на потребителите.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Усилия и понататъшна работа са необходими в следните области:

- укрепване на административния капацитет за осигуряване ефективен надзор на пазара, модернизация на лабораториите и обучение на инспекторите; подобряване на координацията между компетентните институции;
- установяване на подходяща инфраструктура за митнически и пазарен контрол;
- развитие на национална система за оценяване на съответствието в законодателството;
- премахване на индиректните бариери за търговия, включително въвеждане на клаузи за взаимно признаване;
- създаване на агенция за Обществените поръчки.

Високият дял на износа за ЕС - 55,6 % през 2002 е показателен за това, че продукцията на значителна част от българските предприятия е в съответстсвие с изискванията на общия европейски пазар. Нарастналата степен на храмонизация с европейското законодателство е важен фактор за привличане на инвестиции в българските предприятия.


ГЛАВА 2 СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 2 Свободно движение на хора са временно приключени през юли 2002. Страната отбелязва задоволителен напредък по отношение привеждане на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област. България е поела ангажимент към датата на присъединяването правото на Общността в областта на свободното движение на хора да е транспонирано изцяло, както и да е изграден необходимият административен капацитет за ефективното му прилагане. България не е поискала предоставянето на преходен период в тази област.

България прие предложения от ЕС преходен период по отношение на свободното движение на работници от България към ЕС: ще се прилагат ограничения за движението на работници от България към ЕС за период от минимум две години от датата на присъединяване, които могат да останат в сила за максимум седем години.

Към момента България частично е привела законодателството си в съответствие с достижениятя на правото на ЕС, но е необходима понататъшна работа за постигането на пълно съответствие и за доизграждането на необходимия административен капацитет.

Главата включва следните основни сфери:
- взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации;
- свободното движeние на работници;
- координация на социално - осигурителните схеми;
- правото за пребиваване;
- граждански права.

В областта на взаимното признаване на професионалните квалификации бе постигнат напредък с промените в Закона за националното образование, Закона за висшето образование и Закона за повишаване на професионалната квалификация. Тези закони са насочени към насърчаване на свободата при извършването на услуги от страна на регулираните професии. Разработени са стандарти за 18 професии и е създаден списък с професии и специалности за професионално образование и обучение. Бяха приети редица актове от вторичното законодателство по отношение на медицинските и парамедицински дейности. С приемането на Закона за камарите на архитектите и камарите на инженерите в инвестиционното проектиране България отбелязва напредък в привеждането в съответствие с разпоредбите за взаимно признаване на квалификациите и свободата за предоставяне на услуги в тази сфера.

Във връзка с гражданските права е постигнат прогрес основно с промените в Закона за гражданските права и Закона за чужденците. Следва да се промени Конституцията за да се постигне пълно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област. Понататъшното хармонизиране по отношение на правата на студентите по Закона за висшето образование означава, че сега чужденците могат да кандидатстват във висши учебни заведения, ако имат дипломи, които им позволяват да имат достъп до висши учебни заведения в страната, в която е издадена съответната диплома.

По отношение на свободното движение на работници новият Закон за насърчаване на заетостта, януари 2002, прави възможно премахването на режима на разрешенията за работа за граждани на ЕС при присъединяването. С наредба от април 2002 членовете на семействата на чуждестранните работници получиха достъп до пазара на труда, без да е необходимо да чакат 24 месеца. България въведе нови правила за разрешенията за пребиваване на самонаети работници. Влезе в сила двустранно споразумение с Испания, обхващащо здравното осигуряване, пенсиите, обезщетения при безработица и семейните издръжки. България има двустранно споразумение с Германия за работещите в хотели и катеринг от септември 1999 и споразумение с Чехия от декември 1999.

В областта на координиране на социално - осигурителните схеми България прие вторично законодателство. Продължават усилията за доизграждане и укрепване на необходимите административни структури. Продължава подготвителната работа за подпомагане участието на страната в системата на Европейската служба по заетостта.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България частично е хармонизирала законодателството си с правото на Общността, но са необходими понататъшни усилия за ускоряване на процеса и укрепване на административния капацитет във всички сектори. Понататъшна работа е необходима:
- в областта на взаимното признаване на квалификациите : разпоредбите по отношение на адвокатите, фармацевтите и ветеринарните лекари следва да се приведат всъответствие със законодателството на ЕО;
- по отношение на професионалните квалификации, придобити преди присъединяването, следва да се въведат мерки, които да гарантират, че всички български лица с професионална квалификация към датата на присъединяването ще отговарят на изискванията според acquis.
- учебните програми и обучението следва да се приведат в съответствие със секторните директиви;
- да се гарантира разграничаване между академичното и професионално признаване в законодателството за взаимно признаване и да се предвидят опростени разрешителни процедури за предоставяне на услуги;
- при присъединяването цялото българско законодателство следва да е приведено в съответстие с правилата на Общността, в частност по отношение на изискванията за националност, местожителство и езикови изисквания;
- към момента на присъединяване България следва да гарантира, че е в състояние да изпълни финансовите и административни задължения, произтичащи от правилата за координиране на общественото осигуряване.


ГЛАВА 3 СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата свободно предоставяне на услуги е отворена за преговори през месец януари 2001 г. и е затворена временно през месец ноември 2001. До окончателното й затваряне към датата на присъединяване, 01.01.2007, следва да бъдат изпълнени следните ангажименти в съответствие с преговорната позиция на Република България:
- да се хармонизира националното законодателство с правото на Европейската общност в областта на свободното предоставяне на услуги и ефективното му прилагане;
- да се извършат промени в актовете, регулиращи регламентираните професии (адвокати, лекари, стоматолози, фармацевти, ветеринари, архитекти и други), така че лицата, получили право да упражняват тези професии в страните -членки на ЕС да могат да упражняват тези професии и в България;
- да се извършат промени в актовете, регулиращи финансовите услуги (банки, застраховане, ценни книжа) с цел хармонизирането им с павото на ЕС; промените следва да осигуряват по-голяма защита на интересите на физическите и юридически лица, ползуватели на услугите;
- да се извършат промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките - до 01.01.2007 минималният гарантиран размер на влоговете за физически лица трабва да достигне 39200 лева. В момента гарантираният размер на влоговете е 15 000 лева.

България като цяло отбелязва значителен прогрес в хармонизиране на своето законодателство с aquis в тази област.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Либерализацията на пазара на услугите предполага гарантирането на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги.

Законодателството следва да регламентира действието на следните основни принципи, свързани със свободното предоставяне на услуги:
- принципа на недискриминация и равно третиране на местните и чуждестранни юридически и физически лица;
- принципа на единната лицензия в сферата на финансовите улуги;
- стабилни цени;
- свободна конкуренция;
- стабилни публични финансии.

Услугите, предмет на разглеждане в тази глава, включват: финансовите услуги (банково дело, застраховане и ценни книжа), защита на личните данни, режима на самонаетите търговци, информационното общество. Това са извънредно разнообразни по своя характер дейности, което предопределя нееднозначната оценка за степента на хармонизация. Към момента в определени области се отбелязва напредък, макар и част от действащото законодателство да подлежи на актуазлиазция и последващи изменения.

В сферата на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги бе постигнат напредък в процеса на хармонизиране с приемането на Закона за потребителите и Правилата за търговия по отношение на търговците, в сила от 1999. Законът следва да се актуализира, защото преполага установяването на резидентите в България, което възпрепятства свободната търговия. Извършиха се изменения в Закона за чужденците, които премахват дискриминационните изисквания за разрешения, налагани на граждани на ЕС, занимаващи се с дейности на свободна практика, януари 2001.

В областта на предоставяне на финансови услуги България отбелязва добър напредък в процеса на хармонизиране.

Бяха приети нови наредби в областта на банковото дело: процедурите за издаване на разрешителни за извършване на банкова дейност; февруари 2000; наредбата за наблюдение и контрол на големи експозиции, ноември 1999; правилата за консолидиран контрол, юни 2000; наредбата на БНБ за плащанията, юли 2000; наредбата за капиталовата адекватност на банките; измененията и допълненията в Закона за гарантиране на влоговете в банките, декември 2001; Законът за несъстоятелността на банките, септември 2002.

В застрахователния сектор беше въведена законова рамка във връзка с годишните отчети за застраховките, застрахователните агенти и брокери. Извърши се ревизиране на правилата за моторни превозни средства; както и изменение и допълнение на Наредбата за задължителното застраховане. Съществува сближаване на законодателствата относно застраховките за гражданска отговорност по отношение на ползването на моторни превозни средства

В областта на инвестиционните услуги и пазара на ценни книжа беше въведен Закон за публичното предлагане на ценни книжа, януари 2000, както и вторичното законодателство за прилагане на закона. Директивата за предприятията за колективни инвестиции в прехвърляеми ценни книжа е приложена само частично.

В сферата на защита на личните данни беше приет Закон за защита на личните данни, декември 2001. Извърши се ратифициране на конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата по отношение автоматичната обработка на данни;

По отношение на информационното общество Министерски съвет прие Стратегия за развитие на информационното общество през октомври 1999. Беше приет Закон за електронния документ и електронния подпис, април 2001, въвеждащ директивата на ЕО относно рамката на общността за електронните подписи. През януари 2002 бяха приети наредби в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Институциите за надзор са както следва:
- БНБ осъществява банковия надзор компетентно и ефективно, но някои от правомощията и следва да се разширят;
- Консултативен съвет за надзор на финансовия сектор;
- Комисията по ценни книжа като регулатор на капиталовия пазар;
- Национален съвет по застраховане;
- Държавна агенция за застрахователен надзор, януари 2002, с което надзорът на застраховането се отделя от надзора на хазарта;
- Държавна комисия по телекомуникациите;
- Бюро за зелени карти за автомобилното застраховане.




ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
По нататъшни усилия и работа са необходими в следните области:
- в областите на свободното установяване и предоставяне на услуги са необходими допълнителни усилия за определяне на мерки, които да осигурят пълна недискриминация;
- в сферата на финасовите услуги - независимо от отбелязания напредък, са необходими устойчиви усилия в продължение на няколко години преди българската финансова система да може да понесе въздействието от интегрирането във вътрешния пазар;
- в застрахователния сектор - създаване на силен регулативен орган; въвеждането на директивите за застрахователните сметки и за автомобилното застраховане в периода 2003 - 2005; укрепване на капацитета на Държавната агенция за застрахователен надзор;
- в сектора на търговията с ценните книжа е необходима понататъшна хармонизация на законодателството;
- в областта на пенсионните фондове е необходимо укрепване на капацитета, както по отношение на надзорния орган, Държавната агенция за застрахователен надзор, така и по отношение на корпоративното управление на пенсионните фондове;
- привеждане на Закона за защита на личните данни в съответствие с европейското законодателство в тази област; мерки за създаване на административен капацитет за изпълнение и прилагане на закона;

Комисията счита, че България постига постоянен напредък в повечето области, както по отношение на законодателството, така и по отношение на административната и регулаторна инфраструктура, необходима за надзор на сектора на финансовите услуги. Тя достигна приемливо ниво на хармонизация и се нуждае от по нататъшно укрепване на администартивния капацитет за прилагане и съблюдаване.


ГЛАВА 4 СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 4 Свободно движение на капитали започват през ноември 2000 година и са временно закрити през юли 2001 след постигане на всички договорености.

България е поела ангажимент до датата на членство да премахне всички ограничения пред движението на капитали, с изключение на договорените преходни периоди, да приведе законодателството си в областта на платежните системи и прането на пари в съответствие с европейското право и да осигури необходимия административен капацитет за прилагането му.

В хода на преговорите са договорени два преходни периода по оношение на придобиването на земя от чужденци:
- седем години от датата на присъединяване за придобиването на собственост върху земеделска и горска земя в страната;
- пет години от датата на присъединяване за придобиване на земя за второ жилище.

Самонаети стопани, които желаят да се установят да живеят в страната, се изключват от обхвата на преходния период.

България е поела ангажимент до датата на присъединяване да промени чл. 22 от конституцията, така че да отпадне общата забрана за закупуване на земя от чужденци, както и да предостави от датата на членство възможност:
- на фермери от ЕС да купуват земя в България за целите на извършваната от тях дейност;
- на компаниити и гражданите от ЕС, желаещи да се установят в страната, да купуват земя в България за нуждите на извършваната от тях стопанска дейност или упражняваната от тях професия.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Главата включва три основни сфери:
- свободно движение на капитали;
- платежни системи и системи на сетълмент;
- мерки срещу изпирането на пари.

Свободното движение на капитали включва: преки инвестиции, придобиване право на собственост върху недвижими имоти, операции с ценни книжа, операции с текущи и депозитни сметки във финансови институции, физически внос и изннос на финансови активи, финансови заеми и кредити и други.

Съгласно европейското законодателство всякакви ограничения върху движението на капитали и плащания между държави са забранени.

Европейското законодателсво в сферата на платежните системи и системи за сетълмент на ценни книжа има за цел да уеднакви техническите стандарти и да създаде единни правила, както за вътрешните, така и за трансграничните преводи и плащания, което ще улесни и стимулира свободното движение на капитали.

Пълната либерализация на движението на капитали създава условия за използването на финансовата система за пране на пари, получени от криминални действия. Това налага предприемането на общи координирани мерки и действия за предотвратяване използването на финансовите системи за пране на пари, без да се засягат по какъвто и да е начин свободното движение на капитали и предоставяне на услуги, които са в основата на либерализацията на вътрешния пазар.

България е постигнала значително привеждане в съответствие на своето законодателство с достиженията на правото на ЕС в тeзи области.

В сферата на либерализирането на капиталовите потоци през 2000 година са приети два закона:
- Закона за валутните сделки;
- Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Законът за валутните сделки възприема общия принцип, че всички транзакции между резиденти и нерезиденти могат да бъдат свободно извършвани, освен ако не бъде предвидено друго в закона. Само ограничен брой транзакции трябва да бъдат регистрирани в Българска Народна Банка преди тяхното извършване. Вносът на национална и чужда валута в брой от страна на резиденти и нерезиденти е свободен, докато износът на суми над 20000 или тяхната равностойност в чужда валута изисква разрешение от банката.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа, който определя всички изисквания за действията на участниците на пазара, се отнася в еднаква степен както към местните, така и към чуждите лица. Този закон изрично допуска предлагането на чужди ценни книжа на българския капиталов пазар.

Промени в наредбата на БНБ за плащанията от юли 2000 и ноември 2001, въвеждат модерна ифраструктура на плащанията.

По отношение прането на пари България е страна по Конвенцията от 1990 и е приела Закон за мерките срещу изпирането на пари през 1998, но следва да се извърши значителен по обем работа, за да се постигне ефективност на системата на практика.

Измененията и допълненията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, в сила от януари 2002, отразяват преобразуването на Бюрото за финансово разузнаване в агенция.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА Българска Народна Банка и Министерството на финансиите са органите, отговорни за изпълненито разпорежданията на Закона за валутните сделки.

Бюрото за финансово разузнаване, на което е възложено въвеждането на законодателството за прането на пари от 1998, се преструктурира в агенция - независима административна структура, отговорна пред МФ.

Установяват се процедури за сътрудничество между Агенция Бюро за финансово разузнаване, Главна данъчна дирекция, Агенция Застрахователен надзор и Агенция Надзор на хазарта.

Усъвършенства се координацията и сътрудничеството между специализираните институции – Бюрото за финансово разузнаване и Полицейската служба за разкриване на корупция и тежките икономически прлестъпления.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Допълнително внимание изискват следните въпроси:

- засилване и усъвършенстване на изградения административен капацитет за прилагане приетото законодателство;
- окончателно премахване на ограниченията за придобиване на недвижими имоти от чужденци;
- завършване приемането на законодателството за презграничните кредитни трансфери, сетълмент и системите за операция сетълмент на ценни книжа, както и инструментите за електронно плащания, в съответствие на правото на ЕС;
- приемане на допълнения и изменения във Валутния закон за преминаване от регистрационен режим към режим на деклариране на износа на капитал;
- изграждане на система за извънсъдебно обезщетение, която да се занимава с уреждането на жалби между банките и техните клиенти.


ГЛАВА 5 ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 5 Дружествено право започват през ноември 2000 и са временно закрити през юни 2001, след постигане на всички договорености.

Главата включва следните основни области:
- дружествено право;
- Римска и Брюкселска конвенция;
- счетоводство;
- защита на интелектуалната собственост;
- защита на индустриалната собственост.

Българското законодателство в областта на дружественото право, Римската и Брюкселската конвенции, счетоводството, правата на интелектуална и индустриална собственост като цяло в голяма степен съответства на достиженията на правото на Европейската общност.

Действащата уредба в областта на българското дружествено право се съдържа основно в Търговския закон, приет през 1991. През октомври 2000 бяха приети изменения и допълнения в Търговския закон, с оглед привеждането му в съответствие с изискванията на част от основните директиви на ЕС: Първата директива за разкриване на информация; Втората директива за капитала; Единадесетата директива за разкриване на информация по отношeние на клоновете на чуждестранни дружества; Дванадесетата директива за едноличните дружества с ограничена отговорност. С цел пълно въвеждане на разпоредбите на aquis communautaire са подготвени нови изменения в Търговския закон, които предстои да бъдат приети от Народното събрание. С измененията се прецизира правната уредба на преобразуванията на търговските дружества, като същевременно се подобрява действащата регламентация по отношение на корпоративното управление и процедурите по несъстоятелност.

От момента на присъединяването на страната към ЕС на територията й ще започнат да се прилагат разпоредбите на два специфични регламента – Регламент N2173/85/ЕИО за европейсксто обединение по икономически интереси и Регламент N2157/2001/ЕИО за статута на Европейското дружество.

Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения от 1980 година обхваща разпоредби, целящи да създадат за страните по конвенцията единна правна регламентация на приложимото право при договорни задължения, съдържащи международен елемент. Тъй като страни по нея могат да бъдат само страни – членки на ЕС, необходимо бе нейните принципи и разпоредби да бъдат въведени в българското законодателство по пътя на неговото хармонизиране. Това бе направено с приетите през месец февруари 2003 промени в Закона за задълженията и договорите, като в закона бе създадена нова част Трета – ”Приложимо право към договори с международен елемент”. Промените в Закона за задълженията и договорите предоставят на договарящите страни по договори с международен елемент еднакви условия за договаряне и защита на правата им с тези в страните – членки на ЕС.

Прилагането, от момента на присъединяване на страната ни към ЕС, на Регламент N 44/2001, заместил Брюкселската конвенция за юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ще доведе до бързо и ефикасно изпълнение на съдебните решения, постановени по граждански и търговски дела в рамките на Общността. За целта обаче е необходимо преди присъединяването да бъдат предприети някои промени в българското процесуално законодателство, за да се създадат условия за прилагане на Регламента.

С приемането на новия Закон за счетоводството, в сила от януари 2000, в българското законодателство бяха въведени изискванията на разпоредбите на Четвъртата и Седмата директиви на ЕО относно счетоводството. Законът за независимия финансов одит, в сила от януари 2002, въвежда изискванията на осмата директива на ЕО. Така се създават условия за уеднаквяване на националното законодателство и практика в областта на счетоводството и одита с европейскто законодателство и международна практика. Въведено е и прилагането на Международните счетоводни стандарти и на Международните одиторски стандарти, с което България се приравнява с водещите практики в света.

Правната уредба в областта на интелектулната собственост се съдържа основно в Закона за авторското право и сродните му права, приет през 1993 година. Законът е напълно хармонизиран с разпоредбите на действащите директиви на ЕС и създава цялостна съвременна правна рамка, която признава гарантира и защитава широк кръг права и обекти на авторско-правна закрила. През декември 2000 беше изменен и допълнен Закона за авторското право и сродните права с цел защита на филмовите права и засилване на граничния контрол срещу стоки, които нарушават авторските права. Страната ни се е пресъединила към всички значими международни конвенции и споразумения в областта на интелектуалната собственост, с което допълнително се гарантира закрила на интересите на правопритежателите. През януари 2001 Народното събрание ратифицира Договора за авторскто право на СОИС, както и Договора за изпълнителските права и звукозаписите.

Българското законодателство предвижда три способа за защита на авторското право и сродните му права: гражданско-правен, административно-правен и наказателно-правен. /регламентиран в Наказателния кодекс/

Законодателството в областта на индустриалната собственост /патенти, търговски марки, географски означения, промишлен дизайн и други/ като цяло е приведено в съответствие с изискванията на действащото законодателство на ЕС. Нивото на предоставяната закрила и обхвата на правата на притежателите на индустриална собственост, както и процедурите по предоставяне и упражняване на права са регламентирани в съответствие с правната уредба в страните - членки на ЕС. Подготвят се нови промени в действащото българско законодателство, които да осигуряват директното прилагане на регламентите на Общността от датата на присъединяването.

През януари /юли/ 2002 Народното събрание прие Закон за ратифициране на Европейската конвенция за патентите и Закона, ревизиращ Европейската конвенция за патентите, с което се подновява членството на България в Европейската патентна конвенция. Така се предоставя възможност на българските и чужди изобретатели да придобият закрила на изобретенията си на територията на една или повече от страните по конвенцията, чрез опростена процедура, гарантираща висока степен на сигурност на издадените патенти.

През ноември 2000 беше приета Наредба за граничния контрол за защита правата на индустриалната собственост.

България е приела предложението на ЕО относно включването в договора за присъединяване на специфичен механизм за прилагане на Сертификат за допълнителна защита за фармацевтични продукти и продуктите за растителна защита, действащ понастоящем на територията на ЕС.

Друга специфична договореност, която ще намери място в договора за присъединяване се отнася за разпростиране действието на търговските марки на Общността на територията на страната ни.




АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на правосъдието отговаря за политиката в областта на дружественото право, докато съдилищата отговарят за неговото прилагане. Създаден е електронен търговски регистър с открит достъп за проверки. Съдилищата са създали сравнително уеднаквена практика в тази област.

Министерството на финансите отговаря за политиката и нормативната уредба в областта на счетоводството. Като консултативен орган е привлечен Института на експерт - счетоводителите, който отговаря за счетоводните стандарти. Институтът е компетентен и за лицензиране и контролиране на качеството на одиторите и одиторските предприятия.

Патентното ведомство е главният орган, отговарящ за защитата на индустриалната собственост. То обработва и регистрира молбите за марки, изобретения, полезни модели и промишлени образци.
Министерството на културата е компетентно за изработване и координиране на политиката в сферата на правата на интелектуалната собственост, както и за прилагането и. Министерството поддържа национална база данни за авторските права и осъществява дейността по контрола със съдействието на Министерството на вътрешните работи, агенция ‘Митници’ и съдилищата. Министерство на клтурата издава наказателни постановления при установявяне на нарушения на Закона за авторското право, в съдилищата се гледат дела в същата област. Министерство на вътрешните работи унищожава пиратските компактдискове и софтуер.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Понататъшни усилия и работа са необходими в следните сфери:

- по отношение на дружественото право няколко от директивите на ЕО в тази област вече са въведени в българското законодателство; заслужава внимание понататъшната хармонизация на законодателството с Трета и Шеста директива за придобиването, сливанията и разделянията на дружествата;
- следва да се укрепи капацитета и координацията между различните органи, натоварени с прилагането на нормативната уредба за защита правата на интелектуална и индустриална собственост, така че правото да се прилага точно, своевременно и прозрачно;
- България не е въвела законодателство за sui generis защита на база данни;
- планът за действие, по отношение на прилагането на Регламента, който замества Брюкселската конвенция за подсъдността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, следва да се приведе в изпълнение;
- трябва да се завърши законодателната работа по отношение на прилагането на Римската конвенция относно приложимото право по отношение на договорните задължения.

Като цяло България изпълнява ангажиментите, които е поела при преговорите за присъединяване в тази област.


ГЛАВА 6 ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 6 6яха открити през месец март 2001 и все още продължават.
През 2001 и 2002 България предостави Допълнителна информация към първоначалната преговорна позиция, в която даде изчерпателен отговор на въпросите на страните - членки. В областта на политиката на конкуренция България е поела следните ангажименти:
- да хармонизира напълно законодателството си в областта на конкуренцията;
- да осигури необходимия административен капацитет на органите в областта на антитръста и контрола на държавните помощи;
- да извършва съответстващо на европейското правоприлагане в областта на антитръста и контрола на държавните помощи.

Защитата на пазарните принципи и свободната конкуренция са в основата на развитието на Общия пазар и просперитета на страните - членки на Общността. Политиката в областта на конкуренцията се концентрира върху четири основни сфери:

- забрана на споразумения, ограничаващи конкуренцията, и на злоупотреби с господстващо положение на пазара;
- контрол върху сливанията и обединяванията на предприятията с цел създаване на господстващо положение на пазара;
- контрол върху отпускането на държавни помощи;
- либерализиране на монополни отрасли на икономиката.

Законът за защита на конкуренцията, 1998, съдържа основните принципи на антимонополните правила на ЕО и създава широка законова рамка за защита на конкуренцията.

По отношение законодателството за изпълнение през 2001 България въведе блоковото освобождение за определени категории вертикални споразумения в съответствие с новите достижения на acquis. Необходими са понататъшни усилия за сближаване законодателството за изпълнение относно хоризонталните споразумения.

В областта на държавната помощ през юни 2002 влезе в сила Закон за държавните помощи, който осигурява добра процедурна рамка за контрол на държавните помощи. Министерският съвет прие правила за прилагането на закона, целящи въвеждането на съществените достижения на правото на ЕС.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА
Комисията за защита на конкуренцията е органът, отговарящ за въвеждането и котролирането на политиката за защита на конкуренцията. Комисията е изцяло независима институция и притежава широки правомощия за прилагането на правилата за конкуренция. Комисията разследва и разглежда голям брой дела, по които приема решения. Един от резултатите на дейността на комисията е увеличеното обществено разбиране за ролята на политиката на защита на конкуренцията.

Комисията реорганизира вътрешната си структура през 2000, като въведе нови правила за организация и процедура и увеличи броя на работещите в нея специалисти.

Предварителният контрол въру държавните помощи е от компетенция на комисията - разрешаване или забрана на проекти за помощ след задължително уведомяване. Комисията следва да направи оценка на всички съществуващи схеми за предоставяне на държавни помощи, като несъвместимите с правото на ЕС се приведат в съответствие.

Последващото наблюдение и контрол върху държавните помощи се извършва и от Министерството на финансиите, което подържа списък и представя доклади. Между двете организации съществува сътрудничество и взаимодействие.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България следва да съсредоточи понататъшните си усилия в следните области:
- комисията за защита на конкуренцията следва да разработи политика на санкции с по-голям възпиращ ефект и да даде приоритет на най-сериозните нарушения на конкуренцията;
- усъвършенстване на прилагането на правилата за държавна помощ и създаване на надеждна репутация по прилагане на законодателството в областта на държавната помощ;
- да се работи по запознаването на стопанските кръгове и представителите на съдебната система с правилата за защита на конкуренцията.


ГЛАВА 7 СЕЛСКО СТОПАНСТВО
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 7 Селско стопанство бяха открити през месец март 2002 и все още продължават.

България постигна устойчив напредък по хармонизирането на законодателството и институционалното изграждане в тази сфера. По ограничен напредък е постигнат в прилагането на законодателството. Значителен успех представлява частичната акредитация по програма Сапард.

Програмата за развитие на отрасъла на правителството от 2001 година определя основните приоритети за отраслите на селското и горско стопанство: ефективно управление на земята и горските ресурси и понататъшно развитие на пазарните структури; подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, създаване на благоприята среда за експортно ориентирано селско стопанство; подготовка за въвеждане изискванията на вътрешния пазар на ЕО и елементите на общата селскостопанска политика; устойчиво развитие на селските райони, подобряване условията на живот на заетите в селското и горско стопанство и на жетелите на селските райони.

В областта на поземлената реформа след приемането на Закона за кадастъра и поземления регистър, през април 2000, правителството прие програма за създаване на национален кадастър и имотен регистър. Земеделският кадастър следва да бъде готов до 2004 година. Програмата за създаване на имотен регистър обхваща периода 2001-2015 година.

Възстановена е собствеността върху земеделските земи. В края на 2001 91% от залесените площи и гори са реституирани. Създадени са кадастриални планове за повече от 90 % от територията на страната във връзка с възстановявянето на собствеността върху земите и горите.

През май 2000 бяха приключени преговорите за понататъшно либерализиране на търговията с ЕС в сектора на селското стопанство със сключване на “двойно нулево споразумение”, в сила от 1 юли 2000. В резултат на споразумението търговският стокообмен между България и ЕО се увеличи значително. Най -важните групи продукти във вноса от България за ЕО са вината и спиртните напитки, месото, и маслодайните култури. Месо, плодове и ядки, памук и етерични масла са сред основните стоки в износа от ЕО за България.

Правото на ЕС в областта на селското стопанство условно може да се раздели на следните групи от въпроси:
- хоризонтални въпроси, включващи някои общи условия, които се отнасят до всички продукти;
- общата селкостопанска политика;
- развитието на селските райони и горското стопанство;
- законодателство на вътрешния пазар - ветеринарни и фито - санитарни въпроси, включително безопасност на хранителните продукти.

Хоризонталните въпроси включват:
- Финансиране и подпомагането на земеделски производители чрез Европейския фонд за ориентиране и гарантиране /ФЕОГА/ - плащанията по осъществяването на мерките по Общата селскостопанска политика се извършват чрез Разплащателна и интервенционна агенция;
- Единна административно - контролна система /ЕАКС/. Системата е необходимо условие за прилагане на Общата селскостопанска политика и има за цел ефективно наблюдение и контрол върху директните плащания на ЕС;
- Търговски механизми;
- Политика по качеството;
- Биологично земеделие;
- Държавни помощи.

Националният план за развитие на селското стопанство и селските райони в България беше одобрен от Комисията през октомври 2000, в резултат на което Комисията реши да отпусне на страната 53 млн. евро през 2000. Управлението на помощите по отношение на три типа мерки се предоставя на българските власти:
- инвестиции в земеделски стопанства;
- подобряване преработването и реализацията на селскостопански и рибни продукти;
- развитие и диверсификация на селскостопанските дейности и алтернативните източници на доходи.

България е приела решение за създаване на Разплащателна и интервенционна агенция към държавен фонд Земеделие, която да отгаваря на изискваниятя на ЕО до края на 2005. Агенцията ще обединява и управлява фондовете на ЕО - ФЕОГА и национални фондове за подпомагане на селскостопански производители.

Създават се национални регистри въз основа, на които ще бъде изградена Единна административно - контролна система, по - специално система за идентефикация и регистрация на животни и идентификационна система за земеделски земи.

България прие нормативни документи за контрола върху екологичното производство, както и последващо законодателство относно подготовката, маркетинга, етикетирането, инспектирането и вноса на екологични продукти. Беше създадена Комисия по екоземеделие за одобряване на органите за контрол. Правилата за нейната работа бяха приети през февруари 2002.

От април 2002 започна работата по участието на България в мрежата за земеделско счетоводство /МЗС/. Беше разработена типология на земеделските стопанства и беше предоставен оперативен ноу- хау.

Общата селскостопанска политика изисква да се прилагат механизмите на общите организации на пазара в различните сектори на земеделието. Тяхната роля е да осигурят подкрепа на пазарите чрез подходящи механизми, според спецификата на отделните продукти. Общите организации на пазара се финансират от ФЕОГА. Преди присъединяването мерките, които страната предприема за прилагане на механизмите на общата селскостопанска политика ще се финансират от държавния бюджет.

Завършени са проучвания за възможностите за привеждане в съответствие и прилаганнето на общите организации на пазара по отношение на секторите: лозаро - винарство, месопроизводство и рибно производство. Подобни проучвания бяха извършени и в секторите: зърнопроизводство, производство на плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти. Тези проучвания обхващат правните, институционалните и икономическите аспекти и предложения за това как да бъдат въведени общите организации на пазара в България.

Беше постигнат напредък по отношение на хармонизирането на агростатистиката и процедурите за статистическо отчитане на основните реколти и използването на земята в съответствие с изискваниятя на ЕС.

Развитието на селските райони и горите имат за цел укрепване и реорганизация на земеделските и горските структури, конверсия на земеделското производство и развитие на допълнителни дейности за селските стопани, подпомагане създаването на висок стандарт на живот за фермерите, опазване на околната среда. Тази политика включва мерки по: инвестиции в земеделски стопанства; насърчаване на млади фермери; обучение; ранно пенсиониране; подпомагане на необлагодетелствани селски райони с екологични проблеми; агроекология; подобряване, преработка и маркетинг на селскостопанските продукти; горско стопанство; инициативи за местно развите /LEADER/.

Развитието на селските райони е сред основните приоритети на правителството в сферата на селското стопанство. В процес на разработване е Национална програма за селското стопанство и околната среда, в която участват различни институции.

Практическият опит с програмата САПАРД допринася за изграждане на административен капацитет и подготовя прилагането на законодателството и мерките за развитие на селските райони на общността. Подготвен бе кодекс за добрите селскостопански практики, който определя минималните задължения, за да бъдат фермерите подходящи за мерките на САПАРД за развите на практики и дейности, които опазват околната среда.

Завършена е структурната реформа в горското стопанство. През 2002 министърът на земеделието и министърът на вътрешните работи подписаха меморандум, установяващ най-неотложните мерки срещу горските пожари.

Законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар има за цел запазване здравето на хората, животните и околната среда при производството, движението и продажбата на земеделски продукти в рамките на пазара на ЕС. Законодателството обхваща ветеринарни и фитосанитарни мерки. За България възприемането на тези мерки е основен приоритет поради географското положение на страната, която ще бъде външна ветеринарна и фитосанитарна граница на разширения ЕС.

Във ветеринарния сектор са приети Законът за ветеринарната дейност, 1999, и разпоредбите, касаещи минималните изисквания зя благополучие на животните, контрола на африканската треска по свинете, ветеринарните санитарни мерки за профилактика и ветеринарните изисквания и контрол на пазара на едро на животински и рибни продукти, както и на ветеринарните санитарни и хигиенни изисквания за заводските съдове, обработващи риба и рибни продукти.

През септември 2000 влезе в сила Закон за животновъдството, който полага основите за постоянно развитие на животновъдството, ефективното отглеждане на добитък и запазване и поддържане на националната генобанка, както и законова рамка за въвеждане на стандартите на ЕС, касаещи признаването на животновъдни асоциации, които създават или поддържат стадните книжа за чистокръвните животни за разплод.

Напредък е постигнат по отношение на идентификацията и регистрацията на животните от земеделските стопанства, а идентификацията на едрия рогат добитък е приключена. През април 2002 започна работата по маркирането на дребните преживни животни /кози и овце/. Изгражда се компютърна система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните стопанства, както и компютъризирана мрежа, свързваща ветеринарните органи /ANIMO/.

Националната ветеринарно-медицинска служба разработи програма за подробно наблюдение и контрол за различни болести на животните. Ситемата за уведомяване за болестите по животните е в действие от края на 2001. Бяха приети постановления за предотвратяването и контрола на редица болести.

България започна въвеждане на единна ситема за граничен ветеринарен контрол и изграждане на пост на Капитан Андреево на границата с Турция.

Приети са редица разпоредби за граничната инспекция, за мерките за наблюдение и контрол на остатъчните вещества в живи животни и продукти от животински произход, за предлагането на месо на пазара.

През 2000 Националната ветеринарно медицинска служба извърши проучване на всички месопреработващи предприятия, което да определи нивото на тяхното съответствие и със законодателството и ще постави крайни срокове за изпълняване на изискванията.

Националната ветеринарно - медицинска служба предприе и мерки за подобряване на епидемиологичния контрол на екзотични заболявания, като подготви годишни профилактични програми, които предвиждат програми за наблюдени на някои екзотични заболявания на границата ни с Турция, диагностични тестове за определени заболявания и задължителна ваксинация.

България започна епидемиологично наблюдение за спонгофермена енцефалапатия по говедата, през 2001. Бяха приспособени и обзаведени лаборатории за диагностициране и бързи тестове на болестта.

През март 2002 беше приета наредба за събиране и преработване на животински отпадъци и остатъци.

Законът за храненето, приет през септември 1999, цели да запази и подобри животинската продуктивност, да осигури използването на качествени храни и да наложи законовата рамка за въвеждането на други стандарти в българското законодателство. Този закон определя условията за производство, циркулиране, внос, износ и използване на продукти и субстанции, които са предназначени за животинско консумиране.

Във фитосанитарния сектор през октомври 2000 беше приет Закон за семената и посадъчния материал, чиято цел е да създаде законодателна рамка за въвеждане на достиженията на правото на Европейската общност по отношение на семената и посадъчния материал, както и за тестването и вписването на сортовете в официалния списък.

За опазването на разнообразието на растителните видове, през март 2001, беше прието постановление за официалния списък на сортовете В областта на опазването на растенията, са приети редица разпоредби за контрола на болестите по растениятя. В края на март 2002 бяха приети изменения и допълнения в Закона за семената и посадъчния материал с цел хармонизиране с директивите на ЕО.

През ноември 2001 промените в Закона за защита на растенията въведоха общата правна рамка за използването на продукти за растителна защита и създадоха правна основа за примане на правилници, съдържащи подробни разпоредби. Тези промени въведоха, по-специално, лицензионен режим за тестване, внос и търговия и ситема на контрол на използването, съхраненито и движението на тези продукти.

България въведе в законодателството си директивите относно контрола върху болестите по картофите и отбеляза добър напредък в приемането на закони и подзаконови актове за фитосанитарен контрол. Разработват се и се прилагат схеми за гарантиране на качеството за фитосанитарния контрол и са обучени инспектори за гранична инспекция.

Във връзка с безвредността на хранителните продукти през юни 2001 България прие Стратегия за безопасност на храните. Приети са и редица подзаконови актове. Извършваният от НВМС и регионалните поделения контрол включва лабораторен анализ за безвредност на хранителните продукти. Отчита се, че е необходимо понататъшно подобряване на съоръженията в преработвателните предприятия.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Държавната политика в сферата на селското стопанство и горите се разработва от Министерство на земеделието и горите. Министерството отговаря и за процеса на хармонизиране и прилагане на законодателството, както и за преговорите по глава 7 с Европейската общност. Към министерството са създадени редица служби и изпълнителни агенции, натоварени с контрола по изпълнението на законодателството. В отделните сектори възобновяват и активизират дейността си и баншовите камари, сдружения на производителите и други неправителствени частни организации.

Към министерството е съзадена Национална съветническа служба за селското стопанство със седалище София и 28 регионални представителства. Службата предоставя подкрепа, експертиза и консултации на фермерите и осигурява тясна връзка между изследователската дейност, задачите на селскостопанската политика и селскостопаските дейности.

Националната ветеринарно медицинска служба следи за спазването на Закона за ветеринарната дейност и изискванията на подзаконовите разпоредби и приетите стандарти. Към НВМС е създаден отдел за идентификация и регистация на животните. Въведена е и системата за известие на заболявания сред животните ANIMO.

През февруари 2001 НМВС прие правилник за своята структура и организация. В нея работят 3 090 служители, включително 1 515 ветеринарни лекари. НМВС включва Генерална дирекция и подчинени структури за здравеопазване на животните, обществен здравен контрол върху животинските продукти, граничен ветеринарен контрол, животновъдство и лабораторен контрол. Звената за обществен здравен контрол извършват проверки и упражняват контрол чрез регионалните инспекции със съдействието на лабораториите в системата на регионалните ветеринарни служби. Контролират се суровините и продуктите от животинсдки произход в производствените предприятия, кланиците, месопреработвателните предприятия, както и крайните продукти на пазара.

Бе одобрена обща политика за проверка по граничните постове и бе одобрен план за модернизирането на пункта в Капитан Ансреево. По граничните пунктове се извършва по-строг контрол за нелегален внос на животински продукти. Реализирани са подробни програми за наблюдение на някои болести в десет километровата зона с Турция. България прие мерки за изпълнение на общите изисквания при ветеринарните проверки на вноса и транзита на живи животни. В момента работят 35 гранични пункта с 263 служители, включително ветеринарни 149 лекара. Все още съществува необходимост от обучение на персонала по въпросите на регистрацията контрола и търговията. България е определила 10 пункта, които ще се превърнат в пунктове за граничен контрол по отношение на трети страни.

Създадена е Главна дирекция за контрол на фуражите, която контролира продуктите и веществата, предназначени за хранене на животните. Поддържа се регистър на производителите и търговците. Приети са разпоредби за фуражните добавки, разпространението на фуражни материали и контрола на продуктите, предназначени за хранене на животните.

В сектора на зърнените храни котролът по изпълнението на законодателството се осъществява от Национална зърнена служба. Създадена е дирекция за хранителния контрол към Националната зънена служба, която вкючва седем регионални офиси и лаборатории, три от които са акредитирани.

Беше създадена Изпълнителна агенция по лозата и виното, както и Национална лозаро-винарска камара. Агенцията следва да следи за спазването на нормативната уредба в областта на лозарството и производството на вина.

През 2001 България създаде административна структура за проверки на съответствието и качествен контрол на пресните плодове и зеленчуци, както и за участие в процеса на хармонизиране със законодателството на ЕО. През юли 2001 се прие постановление за условията и реда за признаване на организациите на производители на плодове и зеленчуци и тютюнопроизводители.

Националната служба за защита на растенията, карантина и агрохимия покрива всички административни нужди, за да изпълни изискванията на ЕС в сферите на растително здраве.

Създадена е изпълнителна агенция за тестване на разновидностите, проверки и контрол на семената. Агенцията координира дирекция за контрол на разновидностите /тестване на нови растителни видове и записването им в Националния списък на разновидностите/ и дирекция за полево проверка и контрол на семената /сертифициране на семената и въвеждането на търговски правила/.

Структурите, които отговарят за подготовката на агростатистиката са на подчинение на МЗГАР и следва да бъдат подкрепени.

Създадени са институциите, отговорни за въвеждането на Закона за горите: Национален съвет за горите и Българската горска камара. Националният съвет на горите извършва държавното управление на горското стопанство. Българската горска камара оказва практическа помощ и обучава собствениците на гори в тяхната дейност по стопанисването на горите.

Необходимо е обучение на индустрията за създаване на нейни собствени контролни механизми и постигането на съответствието с ЕС.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Понататъшни усилия са необходими по отношение на:

- осигуряване функционирането на прозрачен пазар на земята;
- понататъшно приспособяване на селскостопанскта политика към изискванията на общата селскостопанска политика;
- развитие на административен капацитет, необходим за управление и изпълнение на достижениятя на правото на ЕС;
- прилагането на стандартите за ветеринарен, хигиенен и епидемиологичен контрол на животните;
- повишаване равнището на хранително-вкусовите преработвателни предприятия.


ГЛАВА 8 РИБНО СТОПАНСТВО
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 8 Рибно стопанство е отворена за преговори през месец март 2001 и е затворена временно през месец май 2001.

В позицията си по глава 8 България декларира, че приема законодателството на ЕС в областта на рибното стопанство е ще го прилага след присъединяването, като отправя следните искания:
- да се възползва от възможностите и мерките на Финансовия ориентационен инструмент за рибарството (FIFG), за предоставяне на структурни помощи за обновявяне на риболовния флот след присъединяването (без да се увеличава риоловния му капацитет), за модернизиране на пристанищните съоръжения, развитие на аквакултурите, преработка и маркетинг на риба и рибни продукти, социално-икономичиски мерки;
- да си запази правото да прилага по-рестриктивни технически мерки за риболов по отношение на дънното тралиране и драгиране в 12 - метровата териториална зона на Черно море;
- да бъдат включени в законодателството на ЕС и прилагани мерки за опазване на ресурсите от калкан и есетрови видове в Черно море и река Дунав.

Задачата на България в предприсъединетелния период се състои в хармонизиране на законодателството, регулиращо рибното стопанство и изграждане на административен капацитет и готовност за прилагане на общата политика за рибното стопанство от момента на присъединяването на страната.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Общата политика в рибарството (ОПР) на Европейския съюз условно се разделя на следните области:
- управление на ресурсите, инспекция и контрол;
- обща пазарна политика;
- структурни мерки;
- външни отношения.

Управление на ресурсите, инспекция и контрол обхваща следните дейности и системи: опрeделяне и управление на общите допустими улови по видове и категории (тегло/размери) риба, квоти за риболов, лицензи за риболов, приложение на технически мерки; инспекции и контрол на риболовните дейности в национални води, както и на риболова, осъществяван от риболовни съдове на страните – членки извън водите на Европейската общност; изграждане и поддържане на средства и системи за наблюдение на риболова, като контролни плавателни съдове, самолети и наземни транспортни средства, ефикасно прилагане на система за сателитно наблюдение на категорията риболовни кораби, за които европейското законодателство изисква това; изграждане и поддържане на бази данни, позволяващи кръстосано засичане на информацията за уловите с данни от други източници и осигуряване връзка между тях и съответните системи на Европейската комисия;

Общата пазарна политика регламентира контрола на прилагането от страните - членки на общи стандарти за предлагане на пазара на продуктите на рибарството и аквакултурите, както и изтеглянето на такива прадукти от пазара; събиране и предаване на информация за пазарните цени; признаване на организации на производители в рибарството и аквакултурите; процедури и механизми за осъществяване на интервенции в сектора.

Структурни мерки - (включително регистър на риболовните кораби): прилагане и управление на структурната политика в областта на рибарството и аквакултурите, в частност структурните програми, съвместно финансирани от структурния фонд в рибарството (FIFG) и многогодишните ориентационни програми; измерване на риболовните съдове; изграждане на регистър на риболовния флот, данните от който редовно се изпращат на регистъра на Общността.

Външни отношения – ЕС има изключителната компетентност да представлява страните -членки по споразумения със страни извън ЕС и международни конвенции във връзка с ползване на риболовни ресурси и права. Квотите за улов на страните - кандидатки, произтичащи от участие в международни конвенции и организации в областта на риболова, след присъединяването ще преминат към Общността, като всяка страна - членка се ползва с такава относителна (процентна) част от общия дял на ЕС по съответните видове извън водите на общността, с каквато е влязла в ЕС, на базата на действащия в тази сфера в ЕС принцип на относителна стабилност.

Законът за рибарството и аквакултурите, който замени стария Закон за риболова, беше приет през април 2001 година. Законът съдържа основните принципи на отрасловото законодателство на ЕО и представлява рамката за прилагането на всички основни аспекти на ОПР. Наредби за риболовни дневници и лицензиране на рибарски дейности бяха приети през ноември 2001 и януари 2002. Осъществен е напредък по прилагането на законодателството.

По отношение на управлението на ресурсите, инспекцията и контрол, Законът за рибарството и аквакултурите въвежда изискванията на достиженията на правото на ЕС за декларации за риболов и информация за първа продажба. Изпълнителна агенция “Морска администрация” и изпълнителна Агенция по рибарството и аквакултурите се споразумяха за съвместни действия и коопериране при контрола на риболовните съдове в съответствие със Закона за рибарството и аквакултурите и Кодекса на търговското мореплаване.

Изградена е информационна система за регистрация на дейностите по улова и развъждането на рибата с цел извършване на оценки на рибните ресурси и биомасата. През 2002 Агенцията по рибирството и аквакултурите е издала 5 100 лиценза за търговски рибилов и са регистрирани 120 развъдника на риба. Агенцията е предприела дейности за възстановяване на ресурса от застрашени редки видове риби в река Дунав.

В областта на структурните дейности е постигнат значителен напредък с изграждането на Регистъра на риболовните кораби, който е създаден като част от Държавния корабен регистър, поддържан от Изпълнителната агенция “Морска администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията. Набран е необходимият персонал и е обучен, осигурено е програмно и техническо обезпечение за функциониране на регистъра.

Бяха направени допълнения в Кодекса на търговското мореплаване, 2002, насочени към въвеждане на европейските стандарти за сигурност в мореплаването в българското законодателство и позволяващи последващо прилагане на законодателството по отношение на регистрация на риболовните кораби, в Регистъра на риболовните кораби, измерване на съдовете и правила за корабните документи.

По отношение на общата пазарна политика през април 2000 бяха приети заповеди за ветеринарно - санитарните и хегиенните изисквания за производството и пазарната продажба на риболовни продукти, както и за минималните хигиенни норми, приложими за риболовни продукти, които се обработват и складират на бордовете на определени съдове. Тези заповеди са в съответствие с изискванита на aquis.

Изготвено е практическо проучване с препоръки за регулиране на дейностите на организациите на производителите и организирането на пазарна интервенция в сектора рибарство и аквакултури.

След решение на Постоянния ветеринарен комитет през пролетта на 2002, България отново бе включена в списъка на страните, които могат да изнасят риболовни продукти за Европейския съюз.

По отношение на международните риболовни споразумения България е страна по редица конвенции и международни споразумения:
- Северозападната атлантическа риболовна организация;
- Североизточната атлантическа риболовна организация;
- Общата комисия по рибарство за Средиземноморието.
Относно риболова в Черно море са сключени различни двустранни и многостранни споразумения. Преговаря се по проект за Конвенция за риболова и опазванито на жизнените ресурси в Черно море.

На Конференция на Черноморските страни относно управлението на популациите на есетрови риби, проведена под егидата на Секретариата на Конвенцията на CITES, бе постигнато споразумение за съвместно действие, включително изследване, съхранение и устойчиво използване на есетровите риби и бе установен допустимият улов и експортните квоти.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Политиката в сферата на рибното стопанство се разработва от Министерството на земеделието и горите и Министерство на икономиката за преработвателната и консервната промишленост в рибарството.

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и горите отговаря за управлението на търговския и любителския риболов в български води. Агенцията включва 27 регионални служби, натоварени с проверките на място и контрола и надзора.

Националната ветеринарно - медицинска служба отговаря за спазването на ветеринарно- медицинските изискванията в рибно-преработвателните предприятия.

Държавният фонд «Земеделие» е определен за управление на финансовата помощ от ЕО. Фондът ще действа като разплащателна агенция по рибарство.

Беше създадена Българска риболовна асоциация, за да представлява морския риболов и преработвателните компании.

Беше подменено и подобрено оборудването на изследователските институти: Института за рибни ресурси във Варна, Института за развъждане на сладководна риба, Пловдив, риболовните секции в Националния ветеринарен институт, отдела за рибно развъждане и хидро-биология на Софийския университет.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Необходими са понататъшни усилия за завършване на реформата в следните области:
- в законодателната сфера - приемането на редица подзаконови нормативни актове за гарантиране на пълното съответствие с правото на ЕС;
- доразвиване на приложното законодателство относно системата за наблюдение на плавателните съдове и автоматизирана обработка на информацията;
- развитие на административен капацитет, техническо обезпечаване на органите за инспекция и контрол, както и укрепване на органите управляващи финансовия инструмент за развитие на рибарството;
- понататъшно хармонизиране на законодателството и създаване на система от правила и процедури за използване на мерките по финансовия инструмент за развитие на рибарството;
- развитие на инфраструктурата на пласмента и продажбите на едро, както и на самите пазари; осигуряване на пълно съответствие с хигиенните и здравословни изисквания на ЕО;
- създаване и поддържане на надеждна информационна система за статистическа и пазарна информация.

Като цяло България изпълнява поетите ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване.


ГЛАВА 9 ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава Транспортна политика е отворена за преговори през месец юни 2001 и е затворена временно през месец юни 2003. ЕС предостави на българската страна своята обща позиция по глава 9 през месец юни 2001 и месец юни 2002.

Заявените от българска страна преходни периоди са както следва:
- 4 годишен преходен период (до декември 2100) по отношение на влизането в сила на изискването за финансова стабилност към автомобилните превозвачи за компаниите, които извършват вътрешни автомобилни превози;
- 7 годишен преходен период, (до декември 2113), по отношение на изискванията за максимално допустимите размери и маса на пътни превозни средства (Директива 96/53), въведени чрез Наредба N11 за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наредбата предвижда плавно преминаване от 10 т/ос на 11,5 т/ос по график, съобразен със Споразумението за установяване на определени условия за превоз на стоки по шосе и стимулиране на комбинирания транспорт между България и ЕО;

По време на този преходен период приоритетно ще бъдат рехабилитирани пътните направления, касаещи международния трафик – автомагrстрали и Е-пътища. Рехабилитацията за 11т/ос на третокласната пътна мрежа изисква значителни по размер инвестиции, които не могат да бъдат осигурени за кратък период от време.

Товарните автомобили с въздушно окачване, регистрирани в ЕС и България, отговарящи на изискванията на Директива 96/53, ще могат да се движат по цялата национална пътна мрежа, без да заплащат такси за претоварване от датата на присъединяването на България към ЕС.

Развитието на основната транспортна инфраструктура, както и модернизирането на различните транспортни системи е важно условие за създаването и поддържането на устойчив растеж на икономиката, защото действа като предварително условие за привличането на национални и чуждестранни инвестиции на съответната територия. За България развитието на транспорната инфраструктура и различните видове транспорт е особено важно предвид географското местоположение на страната, което създава условия за изграждане на трайни сравнителни предимства в отрасъла.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Главата Транспортна политика обхваща условно следните области:
- развитие на транспортната инфраструктура;
- автомобилен транспорт;
- железопътен транспорт;
- вътрешен воден транспорт;
- въздушен транспорт;
- морски транспорт;
- комбинирани превози.

Развитието на транспортната инфраструктура е една от най-важните предпоставки за създаването на транспортна система, съответстваща на европейските стандарти, което е едно от изискванията за членство в Европейския съюз. По време на преговорите за присъединяване България е поела задължението да развива транспортната си инфрастуктура в съответствие с действащото законодателство на Европейския съюз, като основно това касае Решение 1692/96/ЕС за развитие на Транс-еврорейската транспортна мрежа. За осъществяването на най-важните инфраструктурни проекти в сферата на транспорта Европейския съюз предоставя на България значителна безвъзмездна помощ.

През октомври 1999 България прие доклада на ЕК относно “Необходимостта от оценка на транспортната инфраструктура” (TINA) като основа за свързването на трансевропейските мрежи към България. На тази база българската администрация разработи средносрочна инвестиционна програма за развитието на националната транспортна инфраструктура, 2001-2005, в съответствие с Национална стратегия за развитие на транспортния отрасъл. Програмата беше актулизирана през октомври 2001 и предвижда общи разходи за проектите, включени в нея на стойност 4.9 млрд. евро, от които 31% осигурени от Републиканския бюджет. В рамката на инициативата на Пакта за стабилност се постигна окончателно споразумение с Румъния за мястото на Втория мост на река Дунав, Видин-Калафат, както и за финансирането, организацията и дизайна на проекта. Приети са и се подготвя изпълнението на редица инфраструктурни проекти: изграждането на трасетата по общоевропейските коридори IV, VII, и X, модернизацията на път Е-79, втория мост на река Дунав, електрификацията на основни железопътни линии и изграждането на втори терминал на летище София. Изпълнителната агенция «Пътища» разработи през 2002 отделна Национална програма за завършване и развитие на Националната пътна мрежа.

Законодателството в сферата на автомобилния транспорт е обновено с цел либерализиране на сектора и хармонизиране с правото на общността. То обхваща:
- Закон за пътния транспорт, септември 1999, допълнен от Закон за пътищата, регулиращ собствеността, експлоатирането, управлението, строителството и поддръжката на пътната инфраструктура, 2002;
- Закон за движението по пътищата, 1999, към който са приети редица вторични законови актове, осигуряващи безопасността на движението, квалификацията на водачите, тестване на пътищата за превозни средства, регистрация и статистика;
- Закон за автомобилните превози.

Бяха приети редица изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата, и Закона за автомобилните превози, които осигуряват понататъшна хармонизация с правото на общността и съдават условия за развитие на законодателство за прилагане.

Приетият през месец януари 2003 Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата предвижда въвеждането от началото на 2004 нова система за заплащане на пътни такси, така наречената винетна система – моторните превозни средства следва да заплащат такса за ползване на инфраструктура за определен период от време, за преминаване по определени с Решение на МС републикански пътища. Размерът и начина на събиране на таксата ще бъдат уредени със закон. Размерът на таксата се определя на база на продължителността на ползване на съответната инфраструктура и е съобразен с разходите, причинявани от различните видове моторни превозни средства; средният размер на таксата се съобразява с разходите за изграждане, експлоатация и развитие на инфраструктурата.

В областта на автомобилния транспорт България е поела ангажимент да хармонизира законодателството си по отношение изискванията си за достъп до професията «превозвач на пътници или товари» (издаване на лицензия), и задължителните технически изисквания за превозните средства, с които се извършват автомобилни превози на пътници и товари. Изискванията към превозвачите за издаване на лицензия изцяло са хармонизирани с тези, прилагани в ЕС, както следва:
- изискване за финансова стабилност;
- за професионална компетентност;
- задължителни технически изисквания за превозните средства, с които се извършват автомобилни превози на пътници и товари.

Въведено е законодателство за досъп до професията «превозвач на пътници и товари», задължително използване на тахографите, за регистрационните документи на транспортните средства.

В областта на данъчното облагане на моторните привозни средства започна преработването на системата за налагане на пътния данък с приемането през януари 2002 на Закона за местните данъци и такси. До края на 2006 ще бъде постигнато пълно привеждане в съответствие с данъчното облагане, изисквано от достиженията на правото на ЕС.

През юли 2000 беше подписано двустранно споразумение за превоза на стоки и развитието на комбиниран транспорт между България и ЕС, в сила от май 2001. През декември 2000 бе подписана Европейската спогодба за международен случаен превоз на пътници, INTERBUS, което ще доведе до частично хармонизиране с aquis на пътническите шосейни превози.

Моделът на преструктуриране на българската железница беше избран след проучване на редица европейски директиви и регламенти. Понастоящем значителна част от новоприетите изменения в правото на ЕС в областта на железопътния транспорт вече са отразени в националното законодателство. Законът за железопътния транспорт, в сила от януари 2002, отмени държавния монопол в железопътния транспорт. Новата нормативна уредба регламентира институционалното разделяне на железницата и учредяването на регулаторен орган - изпълнителна агенция «Железопътна администрация» като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, за координация и управление и железопътния транспорт и изпълнение на контролни функции, свързани с лицензии, сертификати и безопасност на движението. В своята дейност агенцията следва да осигури лоялна конкуренция, както между превозвачите в железопътния транспорт, така и с превозвачите от автомобилния транспорт.

С премането на Закона се направи съществена крачка в осъщестяването на реформата в сферата на железопътния транспорт, като се осъществи институционалното разделение и се осигури обособеност на услугите от инфраструктурата и от превозвача.

В съответствие със Закона за железопътния транспорт са учредени две независими търговски дружества: - национална компания «Железопътна инфраструктура» и оператор БДЖ ЕАД. Законът създава правила за достъп до железопътната инфраструктура и за разделяне на приходите и разходите на железопътните предприятия, регламентира въвеждане на потребителски такси за железопътната инфраструктура и лецезионен режим за железопътните оператори.

В областта на въздушния транспорт са поети следните по-важни ангажименти за изпълнение преди присъединяването на България към ЕС:
- лиценз за авиационна дейност да се издава в съответствие с правилата на ЕС;
- постепенно да се уеднаквят условията за достъп на въздушните превозвачи до пазара на въздушни услуги с тези в ЕС;
- да се въведат същите условия за защита и грижа към потребителите (пътниците) като тези в ЕС;
- постепенно да се приведат техническите изисквания и административни процедури в съответствие с тези на ЕС;
- да се съдаде независим орган за разследване на авиационни произшествия и инциденти в гражданската авиация.

Законът за гражданското въздухоплаване, 1999, създава регулаторната рамка за дейностите в сферата на въздушния транспорт. Впоследствие са приети над 30 нормативни акта, включително изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване, както и Наредба за летищата и летищните поръчки. В ход е приемане на актове за нормативни прилагане на закона, създаване на конкуренция и постепенна пазарна либерализация. България полага усилия за подобряване квалификацията на авиационната администрация, по- специално в гражданската авиация. Националният Авиопревозвач БГА Балкан беше обявен в ликвидация. Новият национален превозвач България Ер възстанови някои полети. Компанията се подготвя за приватизация.

В областта на морския транспорт през декември 2002 бяха приети изменения и допълнения към Кодекса на търговското мореплаване, които създават законова основа за завършване на хармонизирането. Тези промени са насочени изцяло към утвърждаване принципите за безопасност в корабоплаването, опазване на околната среда чрез ефективен контрол върху корабите, осигуряване на свободен достъп до пазара на корабоплаването и лоялна конкуренция на участниците в него.

България полага всички усилия, за да преодолее влошените показатели за безопасността на българския флот през 2001 година. Българската страна е разработила «План за хармонизиране на законодателството 2002-2003» за транспониране на европейското законодателство в областта на морския транспорт и План за действие за повишаване показателите на безопастност на българския флот.

Провежда се цялостна политика за обновявяне на българския флот. С цел извеждане от употреба на най-старите кораби, плаващи под български флаг, през 2002 седем кораба са изведени от експлоатация и са скрапирани, а два кораба са продадени за скрап.

България е започнала преговори с банките за отмяна на изискването новозакупените кораби да бъдат регистрирани под чужд флаг.

Набелязаните мерки са ефективни - според официалната статистика процентът на съдовете, плаващи под български флаг и задържани след пристанищни проверки е 9.57% в сравнение с 15.7% за 2001.

През 2000 година беше приет Закона за водните пространства, вътрешните водни пътища и пристанища, осигуряващ рамката за понататъшно хармонизиране с aquis, за вътрешния воден транспорт, особено по отношение на критериите за безопасност.

Развитието на комбинираните превози е непосредствен и дългосрочен приоритет на транспортната политика. В технологичен аспект ще могат да бъдат използвани (различни) стандартизирани транспортни и претоварни технически решения чрез съчетания на автомобилните, водни и железопътни превози при взаимодействие на фирмите в организирането и експлоатацията на търсената от клиентите схема “точно на време, от врата до врата, на приемлива цена”.

Целта на комбинираните превози е не да се налага избора на определен вид транспорт, а да осигурят по-пълноценното използване на железницата, вътрешно водните пътища и морския транспорт, които не могат да осигурят пълната услуга “от врата до врата” самостоятелно.

Стимулирането на комбинираните превози е сред транспортните политики на ЕС с оглед на:
- либерализиране на транспортния пазар;
- развитие на транс - европейските мрежи;
- насърчаване на справедливо и ефективно ценообразуване;
- въвеждане на информационни технологии в транспртния сектор.

Необходимите условия за развитие на комбинирания транспорт са:
- провеждане на единна и европейска и национална транспортна политика;
- регламентиране и контрол на равнопоставеност в конкуренцията;
- утвърждаване и прилагане на национална транспортна стратегия за развитие на комбинираните превози: разделяне на инфраструктурната от превозната дейност, екологосъобразна политика, отчитаща “външните разходи”.

(Външните разходи са разходите, които потребителят на транспортната услуга не плаща. В областта на транспорта те са: използването на инфраструктурата, в случаите, когато това е безплатно; разходите за замърсяване на околната среда, шум; вредности; и медицинското обслужване, свързано с пътни транспортни произшествия).

Подписано е споразумение с ЕО за създаване на условия за шосеен превоз, превоз на стоки и развитие на комбиниран транспорт, в сила от май 2001 година.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Политиката в сферата на транспорта се разработва от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Министерството е натоварено с преструктурирането на отрасъла в съответствие с изискванията, произтичащи от предстоящото присъединяване, предлага изменения в законодателството и следи за тяхното изпълнение. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговаря за изграждането и управлението на националната пътна инфраструктура. Към Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са създадени редица изпълнителни агенции, натоварени с изпълненито на набелязаната политика в отделните сектори:
- междуведомствена «Комисия за безопасност на пътния транспорт» към МТС, 2000, с общо координиращи функции;
- изпълнителна агенция «Автомобилно управление» към МТС, 2002, за лицензирането на транспортни оператори, авторизация на центрове за инспескции състоянието на пътищата, обучение на шофьори и други;
- изпълнителна агенция «Пътища» към МРРБ, отговаряща за разработването и управлението на националната пътна инфраструктура, издаване на разрешителни за превоз на товари, събиране на пътните такси, контрол на моторните превозни средства над пределно допустимите норми;
- служба «Пътна полиция» към Министерството на вътрешните работи, натоварена с контрола на движението по пътищата;
- изпълнителна агенция «Железопътно управление» към МТС за издаването на лицензии, сертификати, предложения за такси за ползване на инфраструктурата, безопасността на движението при железопътния транспорт;
- изпълнителна агенция за «Изучаване и поддържане на река Дунав» контролира сигурността на вътрешните водни пътища;
- управление «Гражданско въздухоплаване» към МТС;
- Ръководство на въздушното движение;
- изпълнителна агенция «Морска администрация» към МТС за държавен контрол на пристанищата, флага и бреговата ивица;
- изпълнителна агенция «Пристанищна администрация» към МТС за управление на пристанищата, охраната и сигурността, регистрация и набиране на статистическа информация.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Като цяло България изпълнява поетите ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване. Внимание и понататъшни усилия са необходими за:

- осигуряване на значителни инвестиции за модернизиране на пътната инфраструктура за гарантиране съответствието на българските пътища със стандартите на ЕО;
- извършване на инвестиции от страна на операторите за осигуряване съответствие с европейските критерии за моторните превозни средства, за вътрешни превози, и плавателните съдове, за вътрешен речен транспорт;
- осигуряване на административен капацитет за едновременното изпълнение на различни инфраструктурни проекти за развитие на пътната и железопътна инфраструктура - до 2007 следва да се модернизират около 1200 км. от българските пътища на стойност около ЕUR 240 млн., за да се отговори на изискването за постепенно преминаване на пътната инфраструктура от натоварвания от 10т/ ос към 11.5т/ос;
- подобряване дейността на администрацията, отговаряща за безопасността на морския транспорт: плавателните съдове под български флаг и пристанищната инфраструктура;
- понататъшно хармонизиране на законодателството в сектора на въздушния транспорт и постепенно въвеждане на Общите изисквания за въздухоплаването.


ГЛАВА 10 ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата Данъчна политика е отворена за преговори през месец юли 2001 и е затворена временно през месец юни 2002.

Сключено е споразумение относно преходен период за прилагането на минималните ставки на акцизите за цигари (до 31.12.2009), както и специфични споразумения:
- да продължи да изключва международния пътнически транспорт от ДДС, с право на удръжка;
- да прилага по-ниска ставка за акцизите на ракия, произвеждана от плодове и грозде за собствена консумация, (до 30 л. спиртни напитки за една година и едно домакинство);
- да прилага праг за регистрация и изключване в размер на EUR 25 000 по отношение на малките и средни предприятия.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Във връзка с преговорите по глава «Данъчна политика» България е поела главно следните ангажименти, които са записани в правителстваната програма «Данъчна политика 2003- 2005».

Данък добавена стойност

Действащият понастоящем Закон за данък върху добавената стойност в голяма степен отразява принципите и механизма на облагане с ДДС на европейската общност, съгласно изискванията на Шеста Директива 77/388/ЕЕ. Несъответствията, които съществуват ще бъдат отстранявани постепенно, в съответствие с поетите в преговорната позиция ангажименти:

2004 година
прехвърлянето на предприятие, което към настоящия момент се счита за освободена доставка по ЗДДС не трябва да се третира, като доставка на стоки;
доставките по Кодекса на труда в България се третират като освободени доставки- това са доставки, предоставяни от работодател на работници или служители, на стоки или услуги по глава ХIV от Кодекса на труда, на цени по-ниски или равни на фактическите разходи; европейското законодателство не предвижда освобождаване на тези доставки.

2006 година
облагаемата основа при прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда, в която към настоящия момент не се включват дължимите за прехвърлянето местни данъци и такси, ще бъде регламентирана в съответствие с европейското законодателство;
преходният режим на облагане с данък добавена стойност на търговията между страните членки на ЕС трябва да се транспонира в българското законодателство до 01.01.2006, като разпоредбите ще влязат в сила от 01.01.2007.

2007 година
данъчен обхват - определението на доставка на услуги, което към настоящия момент включва всички безвъзмездни доставки на услуги, трябва да се приведе в пълно съответствие с aquis;
правните услуги, определени селскостопански стоки и услуги, протезите и техническите средства за инвалиди, които към настоящия момент се считат за освободени доставки по ЗДДС трябва да се третират като облагаеми, в съответствие с изискванията на Директива 77/388/ЕЕС;
специална схема за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики - следва да се премахне несъответствието с европейското законодателство относно задължителността за прилагане на специалната схема и избираемостта на общия режим на облагане с ДДС от данъчно задължените лица;
предвижда се да отпадне преференциалното облагане на доставка на обща туристическа услуга от туроператор на чуждестранна лице, където ефективната ставка в момента е 7%.


Акцизи

Българското акцизно законодателство в по-голямата си част е хармонизирано с изискванията на европейското по отношение на структурата на акциза. Действащите към момента акцизни ставки са по-ниски от минималните нива за Общността. В хода на преговорите с ЕС България е поела ангажимент постепенно да увеличава акцизните ставки с оглед достигане на минималните нива за Общността, към датата и на присъединяване, с изключение на случаите, в които са поискани и договорени преходни периоди.

Поетите ангажименти по приемането на принципите на европейското законодателство в областта на акцизите по години са както следва:

2004 година
преминаване от облагане на лева за тон към лева за 1000 л. при температура 15 С за бензина, газьола и керосина;
трансформиране на пътната и еко такси върху горивата в акциз;
уеднаквяване на дефинициите за тютюневите изделия в българското законодателство с тези в европейското и повишаване размера на акциза върху цигарите, като общият размер на акциза върху продажната цена на най-продаваната марка цигари достигне 48.7 %, но не по-ниско от 37 лева за 1000 къса.

2005 година
преминаване от облагане в лева за алкохолен градус към лева за хектолитър чист алкохол за спиртните напитки и повишаване размера на акциза от 0.05 лева за алкохолен градус на 750 лева за хектолитър чист алкохол (0.075 лева за алкохолен градус);
повишаване размера на акциза върху пивото от 1.05 на 1.5 за хектолитър градус Плато и достигане на минималния размер на акциза за Общността.

2006 година
повишаване размера на акциза върху цигарите и въвеждане на единна ставка за цигарите с филтър и цигарите без филтър, като общият размер на акциза върху продажната цена на най-продаваната марка цигари да достигне 52.3%, но не по-ниско от 50 лева за 1000 къса;
въвеждане функционирането на системата от акцизни складове за производство, складиране, движение и контрол върху акцизните стоки под режим на отложено плащане за акциза не по-късно от 01.10.2006;
въвеждане маркиране на газьола и керосина, обект на облагане със ставки по-ниски от стандартната ставка (за индустриални цели и за отопление).

2007 година
повишаване размера на акциза върху етиловия алкохол (спиртните напитки) и достигане на минималния за Общността от 750 лева за хектолитър чист алкохол (0.75 лева за алкохолен градус) на 1100 лева за хектолитър чист алкохол (0.11 лева за алкохолен градус);
повишаване размера на акциза върху безоловния бензин и достигане на минималния за Общността - 570 лева за 1000 литра;
повишаване размера на акциза върху дизела и достигане на минималния за Общността - 480 лева за 1000 литра;
повишаване размера на акциза върху керосина и достигане на минималния за Общността - 480 лева за 1000 литра;
пълна хармонизация на българското с европейското законодателство в областта на акцизите по отношение на: освобождаване от акциз; правила за производство, складиране, транспортиране на акцизни стоки между държавите членки и контрол върху акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз.


Пряко облагане

2007 година
Българското законодателство в областта на прякото облагане (корпоративните данъци) ще прилага изцяло принципите на Кодекса за облагане на юридическите лица не по-късно от 01.01.2007 година.

Облекченията за сливания, разделяния, прехвърляне на активи и замяна на акции между компании от различни държави членки (Директива 90/434/ЕЕС) ще бъдат включени в съответните данъчни закони не по-късно от 01.01. 2007 година.

Директива 90/435/ЕЕС относно обща система за облагане, прилагана при компаниите - майки и дъщерните фирми от различни страни-членки ще бъде транспонирана в българското законодателство не по-късно от 01.10.2007 година.

Измененията към закона за ДДС от януари 2003 намаляват прага за регистрация и изключване по ДДС за малки и средни предприятия, на EUR 25 000 и определят изключените от ДДС финансови услуги. Измененията от януари 2002 въвеждат уеднаквен процент за ДДС за доставката на лекарства и лекарствени продукти и специална схема за търговски представители. Срокът за възстановявяне на данъчен кредит по ДДС беше намален от 4 месеца на 45 дни.

С измененията в Закона за акцизите от декември 2001 изцяло се хармонизира обхвата на акцизното задължение върху бирата, въвежда се унифицирана ставка за хектолитър Плато и акциз за тон PLC и метан, тежки горивни масла и газ и керосин, използвани за индустриални цели и отопление; увеличават се акцизите върху цигарите с филтър. Измененията в закона за акцизите от янури 2003, въвеждат определение за междинни продукти, вина, ферментиращи продукти, различни от вина и бира. Акцизната ставка върху междинните продукти се определя на основа хектолитри от завършения продукт и е EUR 45 за хектолитър, в съответствие с aquis. Увеличават се акцизните ставки върху етиловия алкохол, бензина, и маслата.

В областта на прякото данъчно облагане промени в корпоративното подоходно облагане, декември 2001, въведоха унифицирана ставка за корпоративното подоходно облагане. От януари 2004 ставката се намалява до 19.5 пункта.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Поет е ангажимент всички необходими институционални инфраструктури за прилагането на европейското законодателство в областта на данъчното облагане да функционират в пълно съответствие с Европейското законодателство към датата на присъединяване.

Създадена е Национална агенция по приходите, ноември 2002, която съчетава функциите на Националния осигурителен институт (в приходната част) и Данъчна администрация, с което се централизира процесът на събиране, осчетоводяване и контрол на приходите от данъци и социални осигуровки.

Създадено е Централно звено за връзка (Central Liaison Office) административно сътрудничество, взаимно съдействие и обмен на информация със страните - членки на ЕС и асоциираните страни и план за изпълнение.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Съществени усилия са необходими за:
- укрепване на данъчната администрация, събирането на приходите и управление на възстановяването на ДДС;
- създаване на работеща компютъризирана данъчна информационна система, включително връзка с информационната система на митниците и системите на ЕО.


ГЛАВА 11 ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата Икономически и валутен съюз е отворена за преговори през месец март 2002 и е затворена временно през месец април 2002. В рамките на преговорите за присъединяване на България към ЕС българската страна е поела ангажимента до момента на присъединяването да приведе националното си законодателство в съответствие с правото на Европейската общност в тази област.

Европейският икономически и валутен съюз (ЕИВС) е нов етап на задълбочаване на обединителния процес в Европейския съюз, който се състои в:
- координация на икономическите политики на държавите членки;
- въвеждане на единната европейска валута - евро;
- провеждането на обща парична политика.

Изграждането на съюза се осъществи в продължение на почти девет години и премина през следните етапи:

първи етап (1 юли 1990 - 1 декември 1993)
- постигане на напълно свободно движение на капитали между държавите - членки на ЕС;
- начало на координация на макроикономическо ниво чрез разработване на многогодишни програми за икономическо сътрудничество;

втори етап (януари 1994 – 31 декември 1998)
- гарантиране и укрепване независимостта на националните централни банки като предпоставка за постепенно преминаване към единна парична и валутна политика;
- създаване на Европейски валутен институт (ЕВИ), предшественик на Европейската централна банка (ЕЦБ), който осъществява подготовката по създаването на ЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ);
- подписване на споразумение за създаване на нов механизъм (ЕВМ II), който свързва валутите на държавите - членки извън еврозоната с еврото;
- по време на този етап държавите - членки си запазват компетецията за вземане на решения по паричната политика;

трети етап (от 1 януари 1999)
- въвеждане на еврото от първи януари 2002 в 12 държави-членки на ЕС (без Великобритания, Швеция и Дания); след 28 февруари 2002 еврото остана единственото законно платежно средство за повече от 300 милиона европейци в 12 - те държави;
- започва функционирането на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), която се състои от Европейска централна банка и националните централни банки на държавите членки.

Главна цел на ЕСЦБ е да поддържа стабилността на цените в ЕС. Тя изпълнява следните основни задачи:
- разработва и прилага паричната политика на Общността;
- осъществява операциите по обмена на чуждестранна валута;
- държи и управлява официалните резерви в чужда валута на държавите-членки;
- подпомага правилното функциониране на платежните системи.

За успешното функциониране на Валутния съюз на третия етап е от съществено значение държавите-членки да имат ниска инфлация, стабилни публични финансии и стабилни обменни курсове. Всяка държава членка, която желае да участва във Валутния съюз, трябва да е способна да изпълнява следните условия, известни като Маастрихтските критерии:
- да постигне устойчивост на цените и средно-годишен темп на инфлация, който не надминава с повече от 1.5 процентни пункта този в трите държави-членки с най-ниска инфлация;
- да не допуска прекомерен дефицит в своята бюджетна политика, или дефицитът по консолидирания държавен бюджет да не надминава 3% от брутния вътрешен продукт, а съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт не следва да надвишава 60 %;
- да постигне среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, ненадминаващ с повече от 2 % този, на трите страни с най-добри показатели за инфлацията;
- валутният курс през последните две години преди навлизането в «третия етап» трябва да се е вмествал без голямо напрежение в нормалните прагове на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове – плюс, минус 15%.

Пактът за стабилност и разтеж (ПСР), от 1997 година, е другият важен стълб на ЕИВС, чието спазване гарантира пълноценното участие на страните на «третия етап». Съгласно ПСР държавите-членки поемат задължението да поддържат стабилни държавни финансии с цел ниска инфлация и стабилна валута. Държави, чийто бюджетен дефицит надхвърля 3% от БВП, са задължени в рамките на определен срок да предприемат корекции в своите бюджети. ПСР се прилага, както за държавите членки на еврозоната, така и за останалите страни членки на ЕС, но на последните не могат да бъдат налагани санкции в случаите на бюджетен дефицит, надхвълящ препоръчителния.

Държавите-членки на еврозоната ежегодно представят пред ЕК «Стабилизационни програми», определящи националните средносрочни бюджетни цели, и друга макроикономическа информация за състоянието на своята икономика. Държавите-членки на ЕС, които не влизат в еврозоната, ежегодно представят пред ЕК «Конвергентни програми», съдържащи широк спектър от мерки по покриване на маастихтските критерии с акцент върху валутните курсове и инфлацията. Програмите са тригодишни и се актуализират всяка година.
Държавите-кандидатки, включително десете от Лаакен, разработват Предприсъединителни икономически програми (ПИП). През май 2001 година България представи пред ЕК своята първа ПИП, обхващаща периода до 2004. ПИП са стратегически инструменти, описващи ангажимента на съответното правителство по отношение на целите и инструментите на икономическата политика, както и предвидените структурни реформи. Те се актуализират всяка година. Агенцията за икономически анализи и прогнози координира подготовката и ежегодната актуализация на ПИП за България.

Изграждането на ЕИВС не приключва с третия етап, тъй като фискалната и бюджетна политики продължават да са относително автономни според Пакта за стабилност и растеж. Към момента се разработва и прилага «Финансова рамка на Общността», която е основа за засилване на координацията и подготвя следващи етапи в ЕИВС. Финансовата рамка обхваща седемгодишен период и е предмет на преговорна глава 29 «Бюджет». Действащата в момента финансова рамка е за периода 2000 – 2006 и е трета по ред. В началото на 2004 ЕК официално ще открие процеса на подготовка на следващата финансова рамка: 2007 – 2013. Процесът ще приключи до края на 2006 и при нейното разработване ще се договорят степента на унификация на фискалната и бюджетна политика на ЕИВС след 2007. В зависимост от резултата след 2007 може да се премине към следващ, четвърти етап, от изграждането на ЕИВС, с въвеждане на данъчно облагане- «Европейски данък».



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Главата обхваща аспекти на ЕИВС, които не са разгледани в преговорната глава, дискутираща икономическите критерии, но следва да бъдат въведени от страните-кандидатки най- късно при приемането, като:
- забрана за финансиране на публичния сектор от страна на централната банка;
- забрана за привилегирован достъп на публичния сектор до финансовите институции;
- независимостта на централната банка.

Като цяло България е напреднала с примането на aquis в тези области, включително икономическа политика на координация, минало поведение по отношение на гъвкавост на фискалната политика, механизмите за подобряване на управлението и контрола на разходите.

По отношение независимостта на централната банка понататъшно хармонизиране е необходимо в сферите на институционалната и личната независимост.

По отношение на забраната за привилегирован достъп на публичния сектор до финансовите институции бяха направени изменения в Закона за застраховането, октомври 2002, премахващи задължението на застрахователните компании да инвестират част от резервите си в държавни ценни книжа, разпореждане, което беше в конфликт с aquis. Изменения в Закона за банките, септември 2002, и в Закона за Държания бюджет за 2003, декември 2002, осигуряват, че Министерството на финансите ще обезщети БНБ за извършването на касови операции по бюджета въз основа на договор.

При присъединяването България ще участва в ЕИВС, без да е въвела еврото като разплащателно средство. Ще е необходим значителен период от време, за да се извършат всичи институционални и законодателни промени за тази цел.

След присъединяването си към ЕС България ще участва в ЕИВС със статут на страна с преходен период, съгласно чл. 122 от Договора за създаване на ЕС и е необходимо да въведе необходимите промени в институционалната и правна рамка до датата на присъединяването.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Към ЕИВС имат отношение много и разнообразни институции, защото стабилността в икономиката, която е особено важна в случая, се осигурява от значителна част от държавния апарат. По тази причина ще изброим само основните институции, компетентни по проблематиката и преговорите:

Министерски съвет;
Министерство на финансите;
Министерство на икономиката;
Българска народна банка;
Агенцията за икономически анализи и прогнози, която координира разработването и актуализацията на предприсъединителните програми.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Сред основните препоръки на ЕК следва да се отбележи необходимостта от понататъшно хармонизиране на законодателството, регламентиращо:
- независимостта на централната банка;
- облекчаване на оставащите ограничения за инвестиране при пенсионните схеми;
- забраната за директно финансиране на държавния сектор.


ГЛАВА 12 СТАТИСТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата ”Статистика” е отворена за преговори през месец октомври 2000 и е затворена временно през месец декември 2000. България приема изцяло и ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта на статистиката, като няма да изисква преходни периоди.

Генералната дирекция на Европейската комисия, която събира и публикува статистическа информация на европейско ниво, е известна под името Евростат. Създадена е през 1953 година. Еволюцията на общностните политики е причина за динамичната промяна във функциите на Евростат през годините. Понастоящем особено важни са функциите на дирекцията, свързани със събирането и обработването на информацията за икномическия и валутен съюз (ЕИВС), както и развитието на статистическите системи на страните- кандидатки за членство в ЕС.

Евростат е част от Европейската статистическа система, която обхваща статистическите служби, министерства, агенции и централните банки на страните-членки, които събират официална статистическа информация.

През февруари 1997 съветът на ЕС прие регламент 322, известен като статистическият закон на ЕС. Този регламент разпределя отговорностите между националните и общностните статистически органи. Той съдържа основните принципи за осигуряване на научно независима, достоверна, безпристрастна и прозрачна статистическа информация.

На 7 май 1993 е подписана съвместна декларация за сътрудничество между Евростат и българския Национален статистически институт.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Глава 12 “Статистика” включва следните раздели:
- статистическа инфраструктура;
- демографска и социална статистика;
- икономическа статистика: макроикономическа статистика, фирмена статистика, парична, финансова и търговска статистика, статистика на платежния баланс;
- селско, горско и рибно стопанство;
- многоотраслова статистика.

Българският закон за статистиката, юни 1999, изменен и допълнен през 2001 и 2002, като цяло съответства на законодателството на общността в тази сфера - регламент 322/97. Законът съдържа основните принципи на съвременната статистическа система, включително принципа за конфиденциалност на индивидуалните статистически данни.

Средносрочната стратегия за развитие на статистическата система, за периода 2003-2006, подобри стратегическото планиране в тази област. Обучението на работещите остава приоритет, предвид съществуващото текучество. НСИ беше освободен от задължението да поддържа информационната система за противодействие на престъпността, което обикновенно не във функциите на този вид институции.

Създадените национални класификатори осигуряват прякото въвеждане на европейските класификатори и номенклатури. През 2003 бяха въведени актуалните версии на Статистическия класификатор на икономическите дейности в Европейската общност (NACE) и класификатора на продуктите по дейности (CPA). В сферата на класификаторите всички класификатори са въведени.

По отношение на демографската и социална статистика бяха публикувани изследвания за преброяване на населението, 2001, и жилищния фонд. В ход са изследвания за развитие на работната сила, структурата на заплащанията и други. Започна подготовка за извършване на годишни изследвания за цената на работната сила, доходите и условията на живот.

По отношение статистиката на регионално ниво са приети голям брой индикатори от Номенклатурата на териториалните отдели за статистика (NUTS 2 и 3) за периода 1995-2002.

В сферата на макроикономическата статистика се отбелязва подобрение в изчерпателността и времевите линии на годишните национални сметки. Подобрена е статистиката на дълга и дефицита. Въведена е Европейската система за счетоводство (ESA 95) за разграничаване институционалните сектори. Хармонизираният индекс на цените за потребителите съответства на стандартите на ЕО.

По отношение на фирмената статистика, данни от преброяването на населението и други изследвания бяха използвани за набиране на информацията за информационното общество. В сферата на туризма е създаден национален туристически регистър и се извършва ново преброяване на легловата база. Полагат се усилия за подобряване на фирмения регистър.

В много от подотраслите на транспорта, като пътния транспорт на стоки, въздушния транспорт и пристанищата, статистиката е в съответствие с изискванията на общността.

По отношение на външната търговия се полагат усилия за подобряване качеството на набираните първични данни чрез задълбочаване на взаимодействието между митническата администрация и НСИ. НСИ внедри пилотно наблюдение за Intrastat - системата набираща статистически данни за търговията със стоки между страните членки на общността и има готовност да внедри системата с присъединяването. Институтът извършва и сравнителни анализи на данните за търговските потоци с други страни.

В сферата на селскостопанската статистика са завършени изследванията на добитъка, млекопроизводителните предприятия, лозята, борсите за живи животни и други. Изготвят се баланси за различните видове продукти. Законът за селкостопанското преброяване
беше приет през февруари 2003 и преброяване се планира за втората половина на 2003.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Институциите, отговорни за внедряването на европейското законодателство в областта на статистиката и осъществяващи статистическа дейност в България, съгласно закона за статистиката са:
- Националният статистически институт;
- специализирани структурни звена в министерства, ведомства и други органи на централната администрация.

Основните цели на НСИ са насочени към постигане на пълна хармонизация с изискванията на Европейската статистическа система:
- подобряване на качеството на статистическата информация;
- повишаване на ефективността на статистическата дейност;
- повишаване на доверието в статистическата информация;
- подобряване на сътрудничеството с всички участници в статистическата дейност - потребители и респонденти;
- подобряване на международното сътрудничество.

Задачите пред Националната статистическа система произтичат от нейните функции, а конкретните насоки, обхватът и предметната ориентация на статистическите изследвания се определя от нуждите, състоянието и промените на явленията и процесите в обществото.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Сред основните препоръки на ЕК трябва да се отбележат:
- понататъшно укрепване на информационния и технологичен капацитет на изградените структури;
- осъвременяване на методологията и подобряване качеството и пълнотата на данните като цяло;
- реорганизиране на регионалните структури на НСИ и подобряване качеството на регионалната статистика;
- фирмената статистика следва да се разширява с включването на местни и физически лица, както и да се подобри качеството и;
- изграждане на регистър на земеделските стопанства.


ГЛАВА 13 СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата “Социална политика” е отворена за преговори през месец октомври 2001 и е затворена временно през месец април 2002. България е приела да прилага изцяло достиженията на правото на ЕС в областта на социалната политика и заетостта, в сила към 31.03. 2001. Понастоящем преговорите по глава 13 са временно затворени въз основа на съществуващото законодателство на ЕС.

В хода на преговорите България постигна преходен период до 31.12.2010 по отношение изискванията за максималното съдържание на катрани в цигарите.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Глава 13 “Социална политика и заетост” обхваща следните области:
- трудово право;
- равни възможности на жените и мъжете;
- антидискриминация;
- безопасност и здраве при работа;
- социален диалог;
- заетост и Европейски социален фонд;
- социална защита и социално включване;
- обществено здраве.

Трудово право

Измененията и допълненията в Кодекса на труда, в сила от април 2001, са насочени към цялостно или частично транспониране достиженията на правото на ЕС по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, закрила на младите работници, задължението на работодателя да информира работниците за условията на договора в трудово - правните отношения, гарантиране правата на работниците и служителите при прехвърляне собствеността върху предприятията и достиженията правото на ЕС (aquis) относно масовите уволнения.

Подготвен е проект на Закон за изменение и допълнение Кодекса на труда, с който ще бъдат въведени изискванията на редица европейски директиви относно:
- недискриминиране от работодателя, работещите при непълно работно време и по срочно трудово правоотношение;
- гъвкаво използване на възможностите за заемане на свободните работни места и длъжности, при пълно и непълно работно време в предприятието, при условията на доброволност;
- уточняване на необходимото съдържание на трудовия договор, в т.ч. и информацията за страните;
- посочване, че консултациите между работодателите и представителите на работниците в случаите на трансформации в предприятието се провеждат с оглед постигане на възможно споразумение, както и определяне реда за тяхното осъществяване;
- регламентира се максималната продължителност на работната седмица (48 часа) и минималната продължителност на седмичната почивка (24 часа).

Изготвен е и проект за Закон за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Целта на проектозакона е да се въведат изискванията на европейската директива за създаване на гаранционна институция, която да гарантира изплащанията на вземанията на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.

Законът за насърчаване на заетостта, януари 2002, привежда в още по-голяма сила българското законодателство в съответствие с Директивата за масовите уволнения. Законът предвижда също парично обезщетение за работодатели, създаващи работни места за безработни.

Разработен е Национален план срещу най-недопустимите форми за наемане деца на работа, включително проституция, трафик на дрога, и просене. Планът е насочен към връщане използваните по този начин деца в училищата. Изменения в Кодекса на труда от 2003 дава правомощия на Генералния инспекторат по труда да контролира наемането на деца под 16 години на работа. Определени са строги санкции срещу работодатели, наемащи деца нелегално.

Равни възможности на жените и мъжете

В посочения по-горе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда са включени текстове, свързани с изисквания на европейските директиви относно: закрилата на бременни жени- работнички или служителки, въвеждане на родилския отпуск.

През април 2003 Министерският съвет прие Националния план за действие по заетостта 2003, в който е разработен 4-ти стълб “Укрепване на политиката за равни възможности на мъжете и жените”. Предстои изпълнението на включените в него програми и проекти, насочени към прилагане на принципа за равни възможности на мъжете и жените на пазара на труда.

Приетият през септември 2003 Закон за предотратяване на дискриминацията осигурява прилагането на някои европейски директиви в тази област, като еднаквото заплащане, еднакво третиране при наемане на работа, бременността на жените.

Антидискриминация

През септември 2003 беше приет Закон за предотвратяване на дискриминацията целящ въвеждане изискванията на Общностното право в тази област. Предвижда се създаването на Комисия за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган, който да прилага закона и да санкционира проявите на дискриминация на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, увреждане, възраст, сексуална ориентация, имуществено състояние, както и други признаци, устанавени в закон или международен договор, по който България е страна.

Безопасност и здраве при работа

През последната година бяха приети редица наредби, с които се въвеждат изисквания на европейското законодателство за защита на работещите от определени рискове на работното място, а именно: Наредба N 4 от 14.10. 2002 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа; Наредба N 3 от 18.09.2002 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплей; Наредба N 1 от 27.02.2002 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа; Наредба N 2 от 27.02.2003 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на шум при работа; Наредба за изменение и допълнение на Наредба N 7 от 1999 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; Наредба N 9 от 11.02.2003 на МТС и МЗ за медицинското обслужване на корабите.

Социален диалог

Приетото през декември 2001 законодателство предвижда създаването на регионални съвети за тристранно сътрудничество. Законът за насърчаване на заетостта, януари 2002, е насочен към насърчаване на социалния диалог, като освен всичко друго регламентира създаването на Тристранен национален съвет за насърчаване на заетостта. Със закона се преобразуват съществуващите регионални съвети в постоянни или временни комисии по заетостта в рамките на Областните съвети за регионално развитие. Законът предвижда регионалните програми за заетост да се разработват и изпълняват от Комисии по заетостта на регионално ниво и да се наблюдават и контролират от Съвети за сътрудничество. Двата органа включват регионални власти, социални партньори и НПО.

С измененията на Кодекса на труда от декември 2002 се актуализират някои текстове, касаещи дейността на съветите за тристранно сътрудничество и критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и работодателите.

През март 2003 бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за икономически и социален съвет (ИСС), с който се уреждат въпроси, свързани с функционирането на ИСС. Създаден като консултативен орган по икономически и социални въпроси, ИСС е първата структура за граждански диалог, където освен социалните партньори участват и представители на различни неправителствени организации в България.

През април 2003 бе обнародван Правилник за устройството и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) с основна дейност посредничеството и арбитража.

Заетост и Европейски социален фонд

България и ЕК продължават съвместната си работа си по Прегледа на политиката в областта на заетостта. Целта на този документ е определяне на приоритетите и задачите на страната в областта на пазара на труда за предприсъединителния период. През април 2003 МС одобри Национален план за действие по заетостта. Планът предвижда мерки за създаване на продължителна заетост чрез обучение, насочено към придобиване на квалификация. В сравнение с 2002 бюджетът за изпълнението на плана се е увеличил три пъти.

Мерки за насърчаване на заетостта бяха предприети чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, с който се повиши ролята на Националния план за действие по заетостта и се създадоха допълнителни възможности за субсидирана заетост.

В МТСП се работи по изготвяне и прилагане на Национална стратегия по заетостта, която ще бъде съобразена с насоките на Европейската стратегия по заетостта.

Предприемат се активни мерки към пазара на труда, включително чрез програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Този приоритет намира отражение и в “Новата стратегия за социална политика”, приета в края на 2002. През ноември 2001 беше въведена схема за гарантиране на микрокредити с цел подкрепа на предприемачеството и създаване на работни места.

Като мярка за ограничаване на “сивата икономика” всичи трудови договори се регистрират задължително в Националния социално - осигурителен институт.

Дирекция “Предприсъединителни фондове и международни проекти и програми” към МТСП се подготвя за поемане на функциите на изпълнителна агенция по ФАР в сектор Икономическо и социално сближаване.


Социална защита и социално включване

Въведената е диверсифицирана многостълбова пенсионна система, която постепенно да пренасочи по-голям дял от вноските към втория стълб и частните пенсионно - осигурителни фондове. Измененията и допълненията към Кодекса за задължителното обществено осигуряване, януари 2001, целят да укрепят връзката между вноските и обезщетенията. От 2002 е въведен финансово обезпечен втори стълб, създадени са доброволни частни осигуретелни фондове (трети стълб).

Измененията към Закона за задължителното обществено осигуряване, януари 2002, повишиха дела на дължимите от работодателите вноски за обществено осигуряване от 20% на 25%.

През декември 2001 бяха приети изменения и допълнения на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди, изясняващи структурата и критериите за членство в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и условията за отпускане на целеви помощи.

От 01.01.2003 влезе в сила Закон за изменение и допълнение за Закона за социално подпомагане, с който се цели по-добра адресираност и целенасоченост на социалните помощи чрез насочване на финансовите средства от държавния бюджет към тези, които са загубили способността да се справят сами; подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи; насърчаване на социалното предприемачество. Въвежда се индивидуален подход при работа с подпомаганите лица чрез така наречения “индивидуален проект” за социална интеграция, изготвян от дирекциите “Социално подпомагане”. Една от целите на закона е да се осигури заетост на хората с увреждания в интегрирана среда и средства за самостоятелен и достоен живот. За хората с трайни увреждания със 70 и над 70 % намалена работоспособност размерът на социалната помощ се увеличава с 42%.

МТСП и ЕК работят съвместно по определяне предизвикателствата на социалната изолация и подходящите ответни политики, в контекста на сътрудничеството за подготовка бъдещото участие в процеса на социалната интеграция в ЕС след присъединяването. НСИ работи съвместно с Евростат в изготвянето на данни за бедността и социалната изолация.

През 2002 беше приета нова Стратегия за социална политика, в съответствие с която институциите, предлагащи социални услуги към МТСП се преструктурират. Едновременно с това се изграждат по-ефективни алтернативни структури. Приет е и план за намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции за периода 2003-2005, през август 2003. През юни 2003 беше приета Национална стратигия за равни възможности за инвалиди, целяща подобраване условията за живот на инвалиди и хората с увреждания.

Обществено здраве

Здравната реформа в страната започна с реформа в извънболничната помощ от юли 2000 и болничната помощ от юли 2001. Над 16 000 медицински специалисти преминаха от държавния в частния сектор. Беше усъвършенствана системата на неотложна медицинска помощ в съответствие със Закона за лечебните заведения.

През 2001 бе приета Национална здравна стратегия за периода 2001-2006, а през януари 2001 и национална програма за ограничаване на тютюнопушенето.

През март 2002 беше прието законодателство за прилагане на реформата в доболничната и болнична помощ, а през май 2002 за структурни промени в здравеопазването. През май 2002 бяха приети изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения.

През ноември 2002 МС прие Стратегия за преструктуриране на болничната помощ 2002-2006, с цел повишаване ефетивността и качеството на здравеопазването.

Във връзка с изискванията на европейското законодателство се разработиха следните законопроекти:
- проект на Закон за общественото здравеопазване - урежда основните положения на националната здравна политика и произтичащите от тях обществени отношения, а също и задълженията на държавата, общините, здравно-осигурителните фондове, юридическите лица и гражданите за оздравяване на жизненета среда и формиране на здравословен начин на живот;
- проект на Закон за кръвта – въвежда изискванията на европейската директива относно стандартите за качество и безопасност за събирането, тестването, преработването, съхранението и разпространението на човешка кръв и кръвни компоненти, с което се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве;
- проект на Закон за тютюна и тютюневите изделия - въвежда европейската директива относно изискванията за максимално допустимо съдържание на вредните вещества в тютюневите изделия - катран (българското правителсво договори преходен период от 4 години до 31.12.2010), никотин и въглероден оксид, методите за тяхното измерване от акредитирани лаборатории, изискванията към етикетирането, маркировката и външно оформление на тютюневите изделия, както и задължения на компетентните органи. Целта на тези изисквания е осигуряването на по-високо ниво на защита на потребителите при производство, представянето и продажбата на тютюневи изделия.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Социалната политиката се разработва, планира и провежда от Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването. Те са отговорни и за процеса на хармонизация на законодателството, както и създаването на условия за неговото прилагане. Министерството на труда и социалната политика е определено за ръководен орган на оперативната програма за развитие на човешките ресурси и ще участва в дейността на Европейския социален фонд след присъединяването.

Към МСТП са създадени редица изпълнителни агенции и регионални структури, натоварени с ефективното прилагане на приетото законодателството и изпълнението на програмите и набелязаните мерки в различните области. В сферата на социалната политика действат и множество неправителствени организации, активна част от развиващото се гражданско общество в страната.

Агенцията по заетостта е компетентният държавен орган за извършването на активни мерки, насочени към пазара на работна сила, както и командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги.

Главната инспекция по труда осигурява прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

Тристранен Национален съвет за насърчаване на заетостта - орган за коопериране и консултиране по политиката на заетостта.

Постоянните и временни Комисии по заетостта към Областните съвети разработват и изпълняват програми на регионално ниво, а Съветите за сътрудничество ги контролират.

Комисия за защита от дискриминация е създадена като независим специализиран държавен орган, който да прилага закона и да санкционира проявите на дискриминация на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, увреждане, възраст, сексуална ориентация, имуществено състояние, както и други признаци.

Националният институт за помирение и арбитраж (НИПА) изпълнява функции, свързани с посредничеството и арбитража.

Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция към МС планира мерките в тази област.

Агенцията за социално подпомагане с 28 регионални структури и директорати за социално подпомагане във всички общини предлага специфични услуги в сферата на социалното осигуряване.

Национална агенция по приходите, ноември 2002, която ще съчетава функциите на Националния осигурителен институт (в приходната част) и Данъчна администрация, с което се централизира процеса на събиране, осчетоводяване и контрол на приходите от данъци и социални осигуровки.

Националният осигурителен институт, който към момента управлява пенсионно - осигурителните вноски и изплаща пенсиите от първия стълб на пенсионната система.

Националната Здравно - осигурителна каса, сключва Националният рамков догвор за доболничната и част от болничната помощ и регулира пазара на медицинските услуги.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

По-нататъшни усилия и продължителна работа са необходими за:
- задълбочаване реформата на социалната система и подобряване социалния диалог;
- завършване реформите в здравеопазването; създаване на национална система за наблюдение и контрол на заболяванията, и приоритетно инфекциозните забалявания; създаване епидемиологичен капацитет; цялостно подобряване на здравословното състояние на населението;
- приемане и изпълнение на Националната стратегия по заетостта; системно прилагане и подобряване ефективността на програмите и активните мерки, насочени към пазара на труда; продължаване реформата в професионалното образование;
- създаване на интегрирана национална стратегия за насърчаване на социалната интеграция, в съответствие с целите на ЕС; осигуряване на социалното интегриране на етническите малцинства в българското общество; подобряване и развитие на социално - статистическите системи за бедността и социалната изолация, в съответствие с общоприетите в ЕС показатели;
- цялостно въвеждане достиженията на правото на ЕС по отношение на зравословните условия и безопасността на труда;
- понататъшна подготовка за бъдещото упралението на Европейския социален фонд след присъединяването.


ГЛАВА 14 ЕНЕРГЕТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата “Енергетика” е отворена за преговори през месец ноември 2001. В началото на месец октомври 2002 българската страна представи отговори на поставените от ЕС въпроси и разясни настъпилите промени и нови обстоятелства в сектора. От страна на ЕС не бяха повдигнати допълнителни въпроси и преговорна глава “Енергетика” беше временно затворена. България пое ангажимента да приеме и прилага към датата на присъединяване законодателството на ЕС по глава “Енергетика”, като в различните области са поети конкретни ангажименти.



ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Хармонизирането на българското законодателство в областта на енергетиката с правото на ЕО наложи създаването на нова законодателна рамка, което постави началото на пазарните реформи в енергийния сектор. През 1999 беше приет Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Необходимостта от изграждането на единен енергиен пазар и понататъшната либерализация на сектора наложиха създаването на нов Закон за енергетиката, който развива и допълва съществуващата законодателна рамка и предстои да бъде приет от Народното събрание.

През 2002 беше приета от МС и одобрена от НС нова Енергийна стратегия на България. Стратегията очертава енергийната политика на страната и предстоящите основни реформи в сектора. Определените в този документ приоритети съответстват на приоритетите на енергийната политика на ЕС и се подреждат, както следва:
- сигурност на доставките;
- конкуренция в енергийния сектор;
- опазване на околната среда.

Преговорна глава “Енергетика” обхваща следните проблемни области:
- сигурност на доставките;
- конкуренция и вътрешен енергиен пазар;
- енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници;
- ядрена енергетика.

В областта на сигурността на доставките България пое ангажимента да хармонизира законодателството си с изискванията на ЕС относно поддържане на задължителните 90 - дневни запаси от нефт и нефтопродукти, като е предвиден деветгодишен преходен период, от декември 2004, за натрупването им.

В изпълнение на поетия ангажимент през януари 2003 е приет Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, както и Закон за държавния резерв и военно - временните доставки. След приемането на новия Закон за класифицираната информация през април 2002 нивото на запасите от нефт в страната вече не представлява държавна тайна.

Силната енергийна зависимост от енергийни ресурси на ЕС и България налагат предприемането на мерки, гарантиращи сигурността на доставките. Мерките в тази област създават стабилност на енергийния пазар, включително в случаи на криза, като стабилността се простира от доставките до относителния контрол върху цените при извънредни обстоятелства.

В областта на конкуренцията в енергйния сектор поетите ангажименти са следните:
- изграждане на жизнеспособен енергиен сектор, работещ на пазарен принцип, в който постепенно са премахнати субсидиите от държавата за производителите;
- преодоляване изкривяването на цените на електроенергията и топлоенергията;
- прозрачно ценообразуване на електроенергията за потребителите.

Либерализацията на българския енергиен пазар е в ход. С приемането на новия Закон за енергетиката ще се въведат напълно изискванията на Електрическата и Газовата директиви на ЕС, което ще създаде конкурентен енергиен пазар и ще доведе до подобряване енергийните услуги. Изпълнението на изискванията на Електрическата и Газова директива ще създаде възможност потребителят да избера доставчик, който предоставя най-добрата енергийна услуга на приемлива за него цена.

Дори постепенното намаляване на субсидиите до достигане на равнище, което отговаря на разходите, да доведе до повишаване на цените на електро - и топлоенергията за населението, то е социално по-справедливо, защото вместо да се субсидират всички, субсидиите, покриващи разликата в цената на топлоенергията и електроенергията ще бъдат пренасочени към социално слабите. Работата в условия на действащ конкурентен пазар създава стимули за намаляване на цените и съответно разходите и постигане на една оптимална цена.

Преструктурирането на сектора започна с приемането на Закона за енергетика и енергийна ефективност (ЗЕЕЕ), юли 1999. Националната електрическа компания (НЕК) се преобразува в 15 отделни предприятия - 7 фирми за производство, 7 за распространение и оператора на преносната система. Основните производствени мощности на НЕК бяха обособени като самостоятелни производители с изключение на ТЕЦ “Марица изток 3”, големите ВЕЦ -ове и помпено - акумулаторната водно-електрическа централа. Малките ВЕЦ бяха отделени от структурата на НЕК и предложени за раздържавяване. За приватизация бяха предложени и мини от въгледобивната промишленост, 20 топлофикационни дружества, машиностроителни, ремонтни и инженерингови предприятия. Към края на 2003 са приватизирани седем мини, около 30 ВЕЦ - а, ремонтни и иженерингови фирми. В ход е раздържавявянето на седемте електроразпределителни дружества и топлофикационните дружества.

Във връзка с конкурентоспособността и вътрешния енергиен пазар, през ноември 2001, бяха приети изменения и допълнения към Закона за енергетиката и енергийната ефективност, целящи понататъшно привиждане на законодателството в съответствие с aquis. През април 2002 бяха приети наредби за определяне отговарящите на условията потребители на електроенергия и газ, както и подзаконови актове относно достъпа до мрежите. През декември 2001 бяха приети наредби за методологията за образуване и прилагане на цените и тарифите за електроенергия, природен газ и топлоенергия. Така се създаде регулаторната рамка за прехода от административно ценообразуване за енергията към стандартното ценово регулиране, което се прилага от 2002. Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) пое отговорността за изготвянето и въвеждането на методологията за тарифите и ценоообразуването за електоенергия, газ и топлоенергия, както и за одобряване на тарифните предложения, представени от дружествата в енергийния сектор. През декември 2002 бяха направени нови законодателни изменения, позволяващи на ДКЕР да определя количеството електроенергия и мощността, които всеки независим производител на електроенергия може да договаря с избрани клиенти.

През декември 2002 България подписа Меморандум за разбирателство, насочен към създаването на регионален пазар на електричеството в Югоизточна Европа.

В сектор регионална топлофикация се въведе двукомпонентна цена: цена за капацитет и цена за потребление на енергия. Субсидирането на цените за топлоенергия за домакинствата се замени постепенно от социални помощи за специфични групи от нуждаещи се потребители. Извършва се модернизация на основното оборудване на станциите, топлообменните и измервателни системи.

В областта на енергийната ефективност и опазването на околната среда, поетите от България ангажименти са следните:
- регламентиране изискванията за енергийна ефективност чрез закон;
- въвеждане изискване за поставянето на етикети върху домашните електроуреди за изразходваната от тях електроенергия при употреба;
- провеждане на държавна политика за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в производството на електроенергия в страната.

С цел насърчаване на производството на електроенергия, произведена от ВЕИ във вътрешния пазар на електроенергия и насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, в проекта за Закон на енергетиката са предвидени два вида стимули в два последователни етапа - задължително изкупуване на електроенергия на преференциални цени, а в последствие - издаване и търговия със зелени сертификати.

Предстои приемането от Народното събрание на Закон за енергийната ефективност, който съчетан с останалите действащи нормативни актове, както и с подготвяните подзаконови нормативни актове по приложевието му, ще създаде условия за провеждане на силна и действена национална политика, насочена към намаляване на енергоемкостта на БВП, рационално използване на енергията, намаляване на вредното въздействие върху околната среда и подобрявяне на енергийното обслужване на обществото.

Министерството на енергетиката и енергийните ресурси прие Национална програма за спестяване на енергия 2004 – 2007.

Измененията и допълненията в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ноември 2001, предвиждат възможността местни производители на възобновяема енергия да продават енергия директно на потребителите.

В областта на ядрената енергетика България прекрати експлоатацията на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлудуй” през декември 2002 година.

България приема Общата позиция на ЕС (CONF-BG 79/01) относно затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлудуй” и се ангажира тези блокове да бъдат затворени през 2006 години. През ноември 2003 беше проведена “партньорска проверка” под егидата на Европейския съвет, която установи безопасността на блоковете към момента и правомерното използване на средствата от ЕС за оздравяването им, без тези констатации да отменят ангажимента за затваряне на блоковете през 2006.

Създадена е работна група с представители от България и ЕС за оценка на икономическите, екологичните, и социалните последици от по - ранното затваряне на блоковете, чийто експлоатационен срок изтича през 2009. Международен фонд, управляван от ЕБВР, финансира мерките в подкрепа преустановяването дейността на АЕЦ “Козлодуй”. Чрез фонда основно се финансира “Специална програма на ФАР, подкрепяща спирането на ядрените електроцентрали и изпълнението на консеквентните мерки в енергийния сектор”, на стойност 200 милиона евро. Програмата е одобрена през 1999 година, в рамките на Споразумението за затварянето на блокове 1-4. Програмата за инвестиране в блокове 3-4 се изпълнява. В ход е и модернизирането на блокове 5 и 6 с подкрепата на ЕС. Към края на 2003 са усвоени 4 транша от заема на Евратом на стойност 215 милиона евро.

Законът за безопасното използване на ядрената енергия, приет през юли 2002, създава регулаторната рамка, осигуряваща безопасността на дейностите в областта на ядрената енергетика. Законът определя, наред с другото, принципите за ядрена и радиационна безопасност, режима за лицензиране и отговорностите на лецензиантите, принципите за безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и отговорностите на регулаторния орган и регулаторния контрол. Разработването и приемане на съответната подзаконова нормативна уредба ще допринесе за прилагането на закона. Законът предвижда създаването на държавно предприятие, което да се занимава изключително с управлението на радиоактивните отпадъци.

България ще приеме и ще прилага към датата на присъединяване изискванията на ЕС за доставки на ядрено гориво, за отчет и контрол на ядрения материал, както и международните споразумения, по които ЕС е страна в областта на ядрената енергетика.



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР) оговаря за политиката и стратегиите за развитие на отрасъла, хармонизиране на законодателството, преговорите по глава 14 “Енергетика” с ЕС. Създадени са редица изпълнителни агенции, натоварени с прилагане и контрол на изпълнението на законодателството в отделните сектори.

Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) е подчинена на МС и отговаря за регулирането на енергийния пазар, издаването на лицензии и разрешителни на опериращите енергийни дружества.

Агенцията за енергийна ефективност е създадена като изпълнителна агенция към МЕЕР, която е отговорна за прилагането на мерките и политиките в сферата на енергийната ефективност.

В рамките на Агенцията за държавния резерв и военно - временните запаси функционира директорат за управление на запасите от нефт.

Агенцията за ядрено регулиране има изпълнителна регулираща функция. Приета е за член на Западноевропейската асоциация на органите за ядрено регулиране през март 2003.



ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Понататъшна работа и постоянни усилия са необходими за засилване на административния капацитет и осигуряване на пълното и навременно прилагане на приетото законодателство, на първо място по отношение на вътрешния енергиен пазар. Специално внимание заслужават следните въпроси:
- завършване преструктурирането на енергийния сектор, с необходимото отчитане на социалния фактор и последици;
- транспониране на електрическата и газова директива в съответствие със сроковете, предвидени в aquis;
- премахване на съществуващите ценови изкривявания до 2005, в това число цените на топлоенергията и други;
- изпълнение на предвидените мерки за повишаване на ядрената безопасност, включително ангажимента за затваряне на блок 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” към края на 2006;
- повишаване на енергийната ефективност и използването на обновяеми източници на енергия;
- постепенно изграждане на задължителните запаси от нефт;
- засилване контрола в областта на управление на радиоактивните отпадъци.

Може да се отбележи, че активните действия и политиката, провеждана в енергийната сфера през 2002 - 2003, допринасят в значителна степен България да получи признание за функционираща пазарна икономика, който е един от основните икономически критерии за членство в ЕС.

ГЛАВА 15 ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорната позиция по глава 15 “Индустриална политика” бе изготвена в рамките на националния координационен механизъм на преговорния процес и представена на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС през юни 2000. През ноември 2001 бе изготвена и представена и допълнителна информация към преговорната позиция.

Глава 15 “Индустриална политика” бе отворена и затворена на заседанието на Междуправителствената конференция по присъединяването на България към ЕС на 21 декември 2001.

Успешното провеждане на преговорите по глава “Индустриална политика” показва, че Европейската комисия оценява положително възможностите на България да прилага принципите на европейската индустриална политика, както и трайното налагане на добре функционираща пазарна икономика, способна да се справи с конкурентния натиск на европейския пазар.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Общата политика на Европейската общност в областта на промишлеността се регламентира от разпоредбата на чл. 130 от Договора за основаване на ЕС, изискваща осигуряване на условия за производство на конкурентоспособна промишлена продукция, и Решение N 413 от 1996 на Съвета на министрите на ЕС, което приема Програма за действие за засилване на конкурентоспособността на европейската индустрия.

Основна цел на индустриалната политика на Европейската Общност е създаване на конкурентоспособни предприятия в международен аспект чрез осигуряване на благоприятна среда за бизнеса, особено за малките и средни придприятия, подпомагане на научните изследвания, иновациите и технологичното развитие и приспособяване на предприятията към системата на отворените и конкурентни пазари.

Индустриалната политика се провежда чрез международни консултации и координиране на националните политики.

Главата “Индустриална политика” обхваща следните приоритетни области:
- стратегии за развитие на индустрията;
- преструктуриране и приватизация;
- подобряване на безнес средата и насърчаване на инвестициите;
- иновации и технологично развитие;
- участие в предприсъединителните фондове.

През март 2002 беше приета стратегията на правителството за развитие на конкурентоспособна и стабилна икономика - “Индустрия 2002”. В края на 2002 Министерството на икономиката представи пакет от мерки, насочени към подобряване на бизнес климата.

Раздържавените активи от началото на приватизационния процес към 30.11.2003 са 54.77 % от активите на държавните предприятия и 82.95 % от подлежащите на раздържавявяне активи. В съответствие с приетия Закон за приватизация и следприватизационен контрол останалите нераздържавени мажоритарни пакета (с над 50 % държавно участие), 280 към 30.11.2003, се предлагат на търгове и конкурси в агенцията за приватизация и БФБ. Миноритарните пакети (с под 50% държавно участие), около 1500 към 30.11.2003, се предлагат основно срещу непарични платежни инструменти на неприсъствени търгове и централизирани публични търгове на Българска фондова борса (БФБ). Към 30.11.2003 около 557 миноритарни пакета се подготвят за раздържавявяне на БФБ, включително: 432 пакета на централизирани търгове, 86 пакета на неприсъствени търгове и 48 пакета в непаричния сегмент на БФБ. В ход е процедурата за раздържавяване на седем електроразпределителни дружества. Ускорява се продажбата на мажоритарните пакети. Към 30.11.2003 са избрани купувачи на 27 мажоритарни пакета и са обявени около 30 процедури за продажба.

Наред с мерките за ускоряване на приватизацията са извършени изменения в Търговския закон, които усъвършенстват и ускоряват процедурите на ликвидация и несъстоятелност, отчитайки интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

Процесът на преструктуриране на стоманадобивниа сектор се придържа стриктно към правилата на ЕС за отпускане на държавни помощи. На 21 ноември 2002 беше подписан допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране, с който срокът, в който Република България може по изключение да предоставя държавна помощ за целите на преструктурирането на стоманодобива, се удължава с още осем години, считано от 01.01.1998, или до датата на присъединяването на България към ЕС, което от двете настъпи по-рано. Това удължаване зависи от представянето и одобравянето от Европейската комисия на програма за преструктуриране на стоманодобивния сектор.

Създаването на благоприятна среда за развитие на бизнеса и стимулирането на инвестиционната дейност е основен приоритет на икономическата политика на правителството. Ролята на инвестициите, вътрешни и чуждестранни, за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия и интегрирането им в европейската икономика са решаващи.

Оптимизирането на регулаторните режими е един от пътищата за постигането на тази цел. През 2002 междуведомствена работна група направи пълен преглед на 360 действащи лицинзионни, разрешителни и регистрационни режими с анализ на законовите и подзаконовите нормативни актове за тяхното въвеждане, отчитайки съществуващите изисквания, критерии и насоки, установени от Европейския съюз. Бяха подготвени и приети предложения за облекчаване на 119 режима (чрез намаляване на изискванията и обхвата, преминаване към по-леки режими) и отменени 73 режима. За изпълнението на тази препоръка се осъществява програма за изменения и допълнения в съответните нормативни актове. В интернет страницата на МС е обнародван публичен Регистър за действащите лицензионни, разрешителни, регистрационни, и съгласувателни режими и актовете, издавани в изпълнение на тези режими.

За подобраване на бизнес средата бяха предприети законодателни мерки, насочени към защита на конкуренцията и осигуряване на прозрачност в действията на държавата, както и за насърчаване на инвестициите, особено в районите с висока безработица.

Друг важен елемент за подобряване на бизнес климата в условията на макроикономическа стабилност е провежданата от правителството данъчна политика. Продължава тенденцията за намаляване на общата данъчна и осигурително тежест в рамките на нисък бюджетен дефицит, за опростяване на данъчната система и ефективното и администриране.

В края на 2002 правителството одобри създаването на Инвестиционен фонд - акционерно дружество с участието на българската държава. Фондът ще осигури финансиране на съвместни малки и средни предприятия с чуждестранни партньори и ще увеличи инвестициите в България.

Повишаване конкурентоспособността на българската индустрия и подобряване на способността за справяне с конкурентния натиск на пазарните сили, действащи в Европейския съюз, е възможно само чрез създаване, внедряване и разпространение на иновации, осигуряващи водещи конкурентни позиции на международните пазари и задоволяващи изпреварващо нови потребности на националните и международни потребители. За тази цел се подготвя Иновационна стратегия на България, насочена към:
- формиране на национална научна политика;
- стимулиране на вътрешната и външна интеграция на научните институции;
- разработване на нови механизми за ефективно финансиране на науката и научните изследвания.

За решаването на големите задачи, които си поставя българската индустриална политика, за да отговори на предизивикателсвата по пътя на присъединяването на България към Европейския съюз, се разчита в значителна степен на предлаганите от Общността финансови инструменти. В процес на изпълнение са следните проекти, финасирани от програма ФАР:
- въвеждане на системи за управление на качеството;
- изграждане на бизнес-инкубатори в райони с индустриален упадък;
- консултиране и финансово подпомагане за технологично обновяване на малките и средни предприятия;
- изграждане на високотехнологични бизнес-инкубатори;
- развитие на обектите на културния туризъм.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Цялостното разработване, осъществяване и наблюдение на индустриалната политика на България се извършва от Министерството на икономиката. В изпълнението и наблюдението на индустриалната политика в България, в анализите на секторите и формирането на секторните политики участват редица правителствени организации, изпълнителни агенции, браншови камари, съюзи и асоциации, като:
- Агенцията за малки и средни предприятия;
- Агенцията за приватизация;
- Агенцията за следприватизационен контрол;
- Агенцията за чуждестранни инвестиции;
- Изпълнитилната агенция за насърчаване на търговията;
- Българската агенция за експортно застраховане.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Понататъшна работа и постоянни усилия са необходими за:
- разработване и прилагане на интегриран подход и политики, стимулиращи индустриалното развите;
- текущо анализиране и системно подобряване условията за развитие на бизнеса;
- привличане на инвестиции, национални и чуждестранни в българската индустрия;
- завършване на приватизационния процес, и в частност няколко големи приватизационни сделки- Булгартабак, БМФ и БРП, БТК;
- създаване на добре функционираща структура, която да представлява бизнес-средите в процеса на изработване и обсъждане на различните политики.

ГЛАВА 16 МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

През 1998 започна аналитичният преглед, установяващ степента на въвеждане и съответствие на националното законодателство със законодателството на ЕС. В рамките на прегледа България представи своята позиция за развитието на сектора на малките и средни предприятия, включително каква част от европейското законодателство е вече въведена и график за въвеждане на останалата част. През април 2000 по време на вече започналите преговори за присъединяването на България към ЕС глава 16 “Малки и средни предприятия” беше временно затворена. Това е една от първите глави, по които преговорите между България и ЕС временно приключиха.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Политиката в областта на малките и средни предприятия (МСП) се определя от разбирането и оценката на Общността за изключителната важност на сектора за цялостното развитие на икономиката. Един от основните принципи на политиката на Общността е правилото “мисли първо за малкия”, което отразява разбирането, че изискванията, на които могат да отговорят малките и средни предприятия, могат да бъдат изпълнени и от големите, но обратното не винаги е вярно. Това правило следва да е водещо, както при създаването на закони и други нормативни актове на всички нива, (ниво ЕС, ниво национално законодателство и местни разпоредби), така и при тяхното прилагане.

Основните стратегически документи, очертаващи политиката на Общността в сектора са: Решение на съвета на министрите от 20 декември 2000 за приемане и изпълнение на Многогодишна програма за предприятията и предприемачеството, и в частност за малките и средни предприятия (2001-2005), както и Европейската харта за малки предприятия, приета от Европейския съвет във Фейра през юни 2000.

В контекста на ангажимента на българското правителство за прилагане принципите на ЕС в сектора на МСП, бяха приети Закон за малките и средни предприятия през 1999, и Национална стратегия за развитието на МСП (обхващаща периода 2002-2006) през април 2002. Законът урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика по насърчаване, създаване и развитие на МСП и въвежда определение за МСП в българското законодателство. Законът определя и статута и функциите на Агенцията за малки и средни предприятия (АСМП) като държавния орган, наблюдаващ сектора и координиращ и прилагащ държавната политика в него. (www.asme.bg)

Българското определение за МСП е в съответствие с критериите на определението, използвано в ЕС, но е с по-ниски прагови стойности. България трябва да отчете най-новите изменения в европейската дефиниция от май 2003 и да приведе българското определение в съответствие с европейското. Дефиницията на МСП създава ясни критерии, както по отношение на обекта на политика, така и по отношение на мерките за насърчаване в сектора.

Изграждането на благоприятна административна и нормативна среда за развитие на сектора е сред приоритетите на икономическата политика на правителството. През 2002 с решение на МС беше създадена междуведомсвена работна група, която извърши преглед на съществуващите 361 разрешителни, лицензионни и регистрационни режими и предложи отменянето на 73 от тях, както и облекчаването на 119 чрез опростяване на процедурата или преминаване към по-лек вид регулаторен режим. Предложението беше одобрено от МС през юни 2002. От действащите по отношение на МСП лицензионни и регистрационни режими бяха премахнати 58 и опростени 84.

Беше създаден публичен регистър на режимите, който е достъпен чрез Интернет и функционира от месец февруари 2003 в помощ на започващи и действащи МСП. (www.government.bg/raz)

Въведените през 2003 данъчни облекчения (намаляване на данъчната ставка за корпоративното подоходно облагане и въвеждането на сметки по ДДС) създават стимули за развитие на предприемачеството. Задължителната регистрация на работещите, в сила от 2003, допринесе за легализирането на част от фирмите на “сивата икономика”.

През юни 2003 беше приет закон, въвеждащ общи принципи за дейността на администрацията, по силата на който административните структури подлежат на строг контрол и санкции в случаите, когато не реагират на поставени въпроси и искания в определен срок.

АСМП създаде в рамките на проект, подпомаган от Британското министерство за международно развитие (DFID), информационния продукт “Информационно гише на предприемача”. Продуктът беше внедрен в общините във Видин и Пазарджик. Интересът към продукта е много голям - АСМП е сключила споразумения с над 40 общини за изграждане на информационни гишета на предприемача. В гишетата предприемачите могат да получават “на едно място” информация за процедурите по регистрирането на фирма, въвеждането в експлоатация на стопански обект, някои лицензионни и регистрационни режими, администрирани от общините.

Достъпът до финансов ресурс продължава да е сред основните проблеми пред започващите малки предприятия. Използването на извънбанково финансиране продължава да е ограничено. Конкуренцията в банковия сектор, както и редица програми, насочени към облекчаване финансирането за МСП, допринесоха за увеличаване целенасоченото предлагане на банкови кредити в сектора на малките и средни предприятия. Правителството създаде Гаранционен фонд за микрокредитиране, както и частно управляван ликвидационен фонд с 49 % държавно участие.

В изпълнение на поетите преговорни ангажименти Република България се включи в Многогодишна програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството, и в частност на МСП за периода 2001- 2005. Основните цели на Многогодишната програма са:
- повишаване растежа и конкурентоспособността на бизнеса в глобализираната икономика, основаваща се на знанието;
- насърчаване на предприемачеството;
- опростяване и подобряване на административната и нормативна среда за бизнеса, а така също за научните изследвания, иновациите и създаването на нови предприятия;
- подобряване финансовите условия за бизнеса особено за малките и средни предприятия;
- осигуряване на по-добър достъп на бизнеса до услугите, програмите и мрежите на ЕС и подобряване на координацията им.

В България функционират вече осем Евро-инфо центъра (ЕИЦ), създадени в съответствие с Третата многогодишна програма на ЕС за МСП (1997-2000). Задачата на ЕИЦ е да бъдат “първото звено” за достъп до информационните масиви на ЕС, предоставяйки информация, съвети и помощ на МСП по всички въпроси, свързани с разширяването на ЕС, европейското законодателство и изискванията на интеграцията в европейските пазари. (www.europa.eu.int)

Финансовите инструменти на Многогодишната програма са администрирани от Европейския инвестиционен фонд (www.eif.org), а АСМП е национален координатор за България по програмата. Финансовите инструменти са насочени към финансовите посредници, като се очаква да допринесат за подобряване на условията за кредитиране на МСП.

Значение за повишаване конкурентоспособността на българските предприемачи имат и възможностите, които предоставя участието на страната в Шеста рамкова програма на ЕС за изследвания 2002-2006 и технологично развитие (www.cordis.lu) и Програма “Леонардо да Винчи” (www.Leonardo.hrde.bg). Национален координатор по Шеста рамкова програма е Министерството на образованието, а по програма “Леонардо да Винчи” е Центърът за развитие на човешките ресурси.

Основната цел на политиката на българското правителство по отношение на малките и средни предприятия е създаване на благоприятна среда и условия за развитие на конкурентосопособен сектор на МСП, който ще ускори икономическия растеж на страната, ще бъде източник на иновации и ще възпитава в предприемачески дух обществото.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерство на икономиката отговаря за изработването и изпълнението на политиката и хармонизиране на законодателството в сектора.

Агенцията за малки и средни предприятия наблюдава сектора, отговаря за прилагането на законодателството, координира изпълнението на някои от програмите, предлага изменения в стратегиите и законодателството.

В сектора оперират и редица неправителствени организации и частни сдружения на национално и регионално ниво - търговски камари, професионални камари, браншови асоциации и агенции за регионално развитие, предлагащи различни услуги в помощ на малкия и среден бизнес.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Политиката по отношение на малките и средни предприятия като цяло съответства на подходите, използвани в ЕО. Отчита се напредък по отношение стабилизирането на бизнес средата. Понататъшни постоянни усилия са необходими за:
- подобряване средата за развитие на бизнеса, включително ефективността на административната и съдебната система, влияеща съществено на процеса на привличане на инвестиции в сектора;
- засилване капацитета на АСМП за изпълнение на основните й функции по подготовката на МСП за присъединяването, координиране на дългосрочни програми в помощ на развитието на сектора и предприемачеството, наблюдение и координиране дейността на останалите организации в сектора;
- подобряване диалога между администрацията и бизнеса, включително насърчаване създаването на организации, представляващи интересите на малкия бизнес.

ГЛАВА 17 НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 17 “Наука и изследвания” е отворена за преговори през месец юни 2000 и е затворена временно непосредствено след това. България не е поискала преходни договорености в тази област и спазва като цяло поетите в преговорите ангажименти.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

България разполага със значителен по обем и качество научен и технологичен сектор, включително примери за иновационни фирми. Укрепването, развитието и ефективното използване на този потенциал е ключово за повишаване конкурентоспособността на българската индустрия, заетостта и икономическия растеж.

Глава 17 “Наука и изследвания” обхваща следните основни проблемни области:
- разработване на национална научна политика и съответна законодателна и данъчна среда;
- участие на България в рамковите програми на ЕО за изследване и технологично развитие;
- участие на България в други европейски програми за научни изследвания.

Политиките на ЕС са обвързващи за България. За създаването на кохерентна национална политика и правнорегулаторна рамка се разработват стратегически документи и се осъществяват поредица от мерки, представени накратко по - долу.

Разработена е и е приета Национална иновационна стратегия, както и мерки за нейното реализирне и са в ход два пилотни проекта.

Основните цели на стратегията са:
- повишаване конкурентоспособността на българската индустрия чрез внедряване на научни постижения, технологии и иновации;
- укрепване на научния и технологичен сектор чрез концентрация и сътрудничество, и засилване връзките му с производствения сектор;
- създаване на благоприятни условия за младите специалисти в областта на науката и технологиите в България.

За постигане на тези цели Националната иновационна стратегия предвижда:
- развитие на Национална иновационна система, която да обхваща всички институции, фирми и организации, работещи в областта на иновациите, обмена и прилагането на ноу-хау;
- осигуряване на сътрудничеството между научно-техническия сектор и бизнеса;
- създаване на национална организация за координиране, приемане и изпълнение на стратегията в областта на иновациите;
- осигуряване на адекватно финансиране за прилагане на мерките чрез два фонда: Иновационен фонд и Фонд научни изследвания.

OECD извърши преглед на състоянието на науката в България с цел анализ и препоръки, както и изготвянето на общ доклад за развитието на българската наука.

Министерството на образованието и науката (МОН) обяви конкурс за разработването на Стратегия за научна дейност. Стратегията има за цел да набележи механизми и мерки за формиране на национална научна политика; финансиране на научните изследвания; подобряване състоянието на научния потенциал; създаване на нови знания в традиционно силни области; засилване на сътрудничеството между образование, наука и индустрията; повишаване пазарното търсене и предлагане на продукти на научните изследвания и иновации; увеличаване конкурентоспособността на българската икономика. Документът ще съдържа следните задължителни раздели: SWOT – анализ; цели и виждане за развитието на научната дейност; План за действие.

Министерският съвет разгледа и одобри Закон за насърчаване на научните изследвания, който предвежда мерки за подкрепа на стратегически програми и проекти, както и специални действия за изследователска дейност.

Беше разработена и нова Стратегия за малките и средни предприятия, която предвижда някои стимули за иновационна дейност и специални мерки за изследователска дейност.

Съвместно с Германската агенция за техническо сътрудничество бе разработена Макроикономическа рамка за развитие на технологиите в България.

Приети бяха изменения и допълнения в следните закони, предвиждащи данъчни преференции за стопански предприятия и организации, при дарения или инвестиране с научно-изследователска и иновационна насоченост:
- Закон за облагане на доходите на физическите лица;
- Закон за корпоративното подоходно облагане;
- Правилник за приложение на Закона за ДДС;
- Закон за ратификация на Меморандума за участие в Рамковите програми на ЕС за изследвания, технологично развитие, демонстрационни дейности и иновации, гарантиращ освобождаване от данъци, мита и такси на оборудване и услуги, свързани с изпълнението на проекти по международни договори.

Бяха въведени нови научно-изследователски конкурси на програмно-проектен принцип:
- целеви научно - изследователски програми - приключи подборът на предложенията за проекти по националните научни програми;
- бяха разработени нови схеми за допълнително привличане на млади учени;
- увеличени бяха средствата за финансиране на проекти;
- бе създаден Инвестиционен фонд за подкрепа на високотехнологичните предприятия и се реализират първите пилотни проекти;
- бяха създадени схеми за съвместно, държавно финансиране на научно-изследователски проекти на базата на споразумения за двустранно сътрудничество;
- извършва се целево финансиране на иновативни проекти от национално значение и проекти на млади учени.

Предвеждат се изменения в Закона за висше образование, имащи за цел приемането на мерки, стимулиращи интеграцията между университетите и предприятията.

Подготвя се предложение за създаването на специализирани фондове за стимулиране на научните изследвания и иновациите, работещи на револверен принцип, както и пилотни схеми за подпомагане на рискови проекти.

В контекста на международното регионално сътрудничество се работи по следните въпроси:
- подготвя се подписването на нови споразумения за осъществяването на съвместни проекти;
- организират се съвместни научни изследвания и информационни и образователни форуми, посветени на участието в програмите на ЕС;
- доизгражда се и се обновява Портал за регионално научно и изследователско сътрудничество за Югоизточна Европа.

Участието на България в рамковите програми на ЕС за изследване и технологично развитие се реализира чрез асоциирането на България към Петата рамкова програма на ЕО, както и към Петата рамкова програма на Евратом. България получи и статут на наблюдател в комитета за научно-технически изследвания CRST.

Анализът на участието на България в Петата рамкова програма показа добро ниво на активност на българските учени и на вписване на националните научни дейности в тези на европейското научно пространство. Беше проведено проучване на научно-изследователската дейност за идентифициране на областите на компетентност и съответстващите научни организации.

Извърши се подготовка за участие на България в инициативата на ЕК за заявяване зони на интерес и представянето им пред ЕК.

България прояви интерес за асоцииране към Шестата рамкова програма (2002-2006) на ЕО. За целта бяха одобрени пет национални научни програми в областите на геномиката, информационното общество, нанотехнологиите и новите материали, “Българското общество-част от Европа” и космическите изследвания. Програмите се координират от Националния съвет за научни изследвания.

С приемането на Закона за ратификация, през февруари 2003, приключиха процедурите по влизане в сила на Меморандума за присъединяване към Рамковите протрами на ЕС. От февруари 2003 България е асоциирана напълно към Шеста рамкова програма за изследване и технологично развитие, както и към Шеста рамкова програма на Евратом.

Доизгражда се и се разширява Националната контактна мрежа с подмрежи на клъстерен принцип, като структура за наблюдение, управление и координиране на Шестата рамкова програма на различни нива.

Участието на България в други европейски програми е както следва:
- COST - начало и и интензивиране на българското участие; устанавява се регионална мрежа за връзка между партньорите по програмата;
- членство в европейската фондация ESF;
- сътрудничество със съвместния изследователски център ECJRC, в рамките на който са проведени над 11 дългосрочни специализации и са подписани над 14 договора за сътрудничество.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Разработването на държавната политика в сектора Наука и изследванията е от компетенция на Министерството на образованието и науката. Министерството отговаря за хармонизирането на законодателството, разработването и прилагането на стратегиите, управлението на някои особено важни програми. В помощ на министерството са изградени редица структури, на които са делегирани функции в различни области:
- Национален съвет за научни изследвания, в рамките на МОН - координира изпълнението на европейските рамкови програми за изследвания и технологично развитие;
- експертни работни групи, в рамките на МОН, за управление на научно - изследователските програми;
- Научни комисии;
- Национална контактна мрежа, осигуряваща връзката между управляващите и участниците в европейските рамкови програми на различни нива;
- Комитет по биоетика;
- Комитет на жените в науката;
- Консултативни бюра по рамковите програми на ЕС.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България отбелязва напредък в сферата на науката и изследванията чрез успешното въвеждане на европейското законодателство и разширено участие в европейските рамкови програми. В бъдеще следва да насочи усилията си към:
- понататъшно укрепване на капацитета на свързаната с науката и изследванията администрация;
- приемане и изпълнение на цялостна стратегия за научните изследвания и технологичното развитие, включително Закона за насърчаване на научните изследвания и свързаните с него актове;
- постепенно увеличаване на разходите за изследвания и иновации с цел достигането им до 3% от БВП през 2010, цел поставена от Европейския съвет в Барселона.

ГЛАВА 18 ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 18 “Образование и обучение” е отворена за преговори през месец юни 2000 и е затворена временно непосредствено след това. България не е поискала преходни договорености в тази област и спазва като цяло поетите в преговорите ангажименти.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Политиката на Общността в сферата на образованието се основа на суверенността на страните членки за определяне съдържанието и обхвата на образователните програми и организацията на образователните системи.

Европейският съюз може да подпомага и допълва действията на страните членки в определени области на образованието и обучението, описани в чл. 149 и чл. 150 на Договора за Европейския съюз, както следва:
- насърчаване мобилността на студенти, обучаеми и преподаватели;
- развитие на сътрудничеството между училищата и университетите;
- стимулиране изучаването на чужди езици;
- усъвършенстване системата на признаване на дипломи, квалификации и компетенции за образователни и професионални цели;
- развитие на дистанционното обучение;
- улесняване адаптацията към индустриалните промени, в частност чрез професионална квалификация и преквалификация;
- подобряване на началното и продължаващото професионално обучение с цел улесняване на професионалната интеграция и реинтеграция към пазара на труда.

Образователните програми и системи отразяват духовността, историческите традиции и културните достижения на всеки отделен народ. Ето защо в областта на образованието не може да има всепризнати “модели” и “стандарти”. Възприети са няколко основни принципа или политически параметри на образованието в Общността, които следва да се прилагат от страните:
- качество на обучението;
- достъп до образование за всички, и особено групите застрашени от социална изолация;
- обучение през целия живот.

Глава 18 “Образование и обучение” обхваща следните основни проблемни области:
- реформата в системата на образование и обучение с цел изпълнение на европейските принципи;
- усъвършенстване на системата на професионално образование;
- участие на България в образователните програми на Европейската общност.

Основните характеристики на образователната реформа у нас са насочени към интегриране на българското образование в Европейската образователна област. Образователната система трябва да бъде реформирана по такъв начин, че получаваните знания, дипломи и квалификации да бъдат разбираеми, приемани и признавани от страните-членки на Европейския съюз. Само по този начин българската образователна система може да се включи в европейската образователна област и да се осигури достъпа на българските граждани до европейските образователни институции и европейския пазар на труда.

Основните елементи на образователната реформа се съдържат в следните закони и подзаконови актове:
- Закон за степента на образование, образователния минимум и учебния план, 1999 година;
- Закон за професионалното образование, включително измененията и допълненията от юли 1999, ноември 2002 и март 2003;
- Закон за народната просвета, и подзаконовата нормативна база от януари 2002;
- Закон за Висшето образование и съответните изменения и допълнения.

С изброените нормативни документи се въведоха следните важни за процеса на хармонизация изменения в образователната система:
- 12 - класно образование;
- матурата като обективна оценка на завършващите средно образование и вход за висшето образование;
- ранното изучаване на чужди езици;
- създаване на гъвкава система за професионално образование, осигуряваща лесна адаптация към пазара на труда;
- осигуряване на условия за равен достъп до висшето образование.

Единственият нормативен документ на европейското законодателство със задължителен характер на този етап на присъединителния процес е Директива 77/486 за обучение на децата на работниците мигранти. Законът за степента на образование, образователния минимум и учебния план регулира условията за изучаване на майчиния език, както и запознанството с родовата култура на деца на преселени работници. През 2003 беше приета Програма, която е насочена към понататъшно прилагане изискванията на директивата. Програмата предвижда възможности за обучение на децата на работници мигранти на майчиния им език и култура, както и на български, и съответно осигуряване на квалифицирани учители, учебни програми и материали чрез бюджетно финансиране.

Измененията в Закона за професионалното образование, от юли 1999, създават условия за лицензиране на институциите за професионална подготовка, както и за децентрализация на администрацията на регионално, общинско и училищно ниво. Бяха разработени критерии и процедури за лицензиране в областта на професионалното образование и обучение, както и национални образователни програми за деца (септември 2000) и младежи (септември 2001). Беше въведена пета година на обучение за всички видове професионални училища и бяха разработени програми за девети, десети и единадесети клас, с цел осигуряване на съответствие с новоприетите програми за професионално образование.

През месец април 2003 беше актуализиран Националния план за развитие 2000-2006, който подчертава нуждата от развитие на човешките ресурси в сферата на образованието, и определя подобряването на качеството на професионалното образование и обучение за приоритет на плана.

През април 2003 беше приет Националния план по заетостта, който определя редица особено важни дейности, допринасящи за увеличение на заетоста, включително обучението на възрастни за придобоването на квалификация.

Към края на 2002 са одобрени 12 стандарта за обучение въз основа на професионални изисквания, учебни планове и програми. Списъкът на професиите, за които се осигурява професионално обучение беше допълнен в съответствие с изискванията на пазара на труда.
Измененията в Закона за професионалното образование и обучение, от ноември 2002, създават ясна регулация за придобиването на професионална квалификация и променят процедурата на лицензиране на институциите, издаващи държавно-признати дипломи. Измененията от март 2003 създават по-добра координация между Министерството на науката и образованието и Агенцията за професионално образование и обучение.

Структурите за управление и координация на на европейските образователни програми “Леонардо да Винчи” и “Сократ” бяха създадени през 1999 година със започването на подготовката за преговорите по присъединяване към ЕО. През август 2000 Съветът по асоцииране прие решение за участието на страната във втората фаза (2000 - 2006) на програмите “Леонардо да Винчи” и “Сократ”. През октомври 2001 България се присъедини и към програмата “Младеж”, която включва и дейностите на Европейската доброволна служба.

Българските образователни институции се включиха с готовност в подготовката и изпълнението на проекти от областта на средното и на висшето образование, на професионалното обучение и на обучението и квалификацията на възрастни. Постигнатите резултати при участието на страната в образователните програми, хода и обхвата на реформата доведоха до успешното временно закриване на преговорите по глава 18 “Образование и обучение”.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Полтиката в сферата на образованието се разработва и прилага от Министерството на образованието и науката. (МОН). Министерството отговаря за процеса на хармонизация на законодателството и съотвестствието на извършваните реформи с общоприетите принципи на Общността в сферата на образованието. МОН участва и в консултациите по Меморандума за обучение през целия живот на ЕК. Националната агенция за професионално образование и обучение е отговорна за наблюдението и контрола на стандартите в професионалната квалификация и подготовка извършва лицинзиране на институциите и структурите, осигуряващи професионално обучение. Министерството на младежта и спорта е компетентно по въпросите на спорта и програмите за физическо обучение и тренинг на учащите се и младежите. Агенция за управление на програмите “Сократ” и “Леонардо да Винчи” отговаря за организиране на българското участие в тези програми.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Процесът на хармонизация на българското законодателство към изискванията на aquis се развива успешно.

Понататъшни постоянни усилия са необходими за:
- увеличаване на инвестициите в образованието - сектор от ключово значение за цялостния просперитет на икономиката и развитие на страната;
- увеличаване и адаптиране на степените на обучение, осигуряващо гъвкаво приспособяване към променящите се изисквания на пазара на труда;
- укрепване на връзките между университетите, фирмите, МОН и социалните партньори, с цел съответствие на уменията в областта на висшето образование и изискванията на пазара на труда;
- развитие на системата за професионално образование и обучение на регионално равнище, за да се стимулират и укрепят връзките между предприятията и училищата, респективно инвестициите в активни мерки в пазара на труда;
- развитие и изпълнение на стратегия за постоянно професионално обучение, и обучение на работещите, в тясна връзка със социалните партньори;
- непрекъсната грижа за осигуряване на равностоен достъп и достъпа на миноритарни групи до образование.

В съвременния динамичен свят образованието трябва да се реформира постоянно. Реформата на образованието е процес, който протича във всички страни. Това означава, че българското образование и професионално обучение трябва да е непрекъснато в крак с променящите се характеристики на Европейската образователна област, така че към момента на присъединяване да бъде част от тази област, както и част от движението в общоприетата посока.

ГЛАВА 19 ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” са открити на 24 октомври 2001 и закрити временно на 26 октомври 2001. Договорен е един преходен период за преносимост на телефонните номера до 31.12.2008 и са поети редица ангажименти, свързани с хармонизиране на законодателството и изпълнение на определени принципни изисквания.
Основните ангажименти на България в областта на далекосъобщенията, пощите, и информационните технологии по преговорна глава 19 са както следва:
- Пълна либерализация на далекосъобщителния пазар от 01.01.2003 и на пощенския пазар от 01.01.2006 и създаване на необходимите предпоставки за развитие на лоялна и ефективна конкуренция. Осъществяването на тази цел изисква уреждане на взаимоотношенията между участниците на далекосъобщителния и пощенския пазар: оператори на мрежи и услуги, и потребители; органи на изпълнителната власт, изготвящи политиката в дадената област, и регулаторните органи, осъществяващи функциите по регулиране и контрол. Основни принципи при въвеждане на либерализацията са: равнопоставеност на операторите, откритост, публичност, обоснованост, пропорционалност, предвидимост и консултативност на действията на органите.
- За регулиране на далекосъощителния пазар и пазара на пощите е създадена Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) като независим държавен специализиран орган. КРС разполага с провомощия за регулиране на далекосъобщителния и пощенския пазар, които съответстват на правомощията на регулаторните органи в страните от ЕС. Предстои решаването на въпроса относно поетия ангажимент за предоставяне на правомощия на КРС да решава спорове, съгласно изискванията на европейското законодателство. Целта е регулаторният орган, притежаващ висока компетентност в своята област, да има възможност да решава спорове между потребители, потребители и оператори или самите оператори, в срокове много по-кратки от съдебните, без това да отменя възможността за отнасяне до съда. Изпълнението на този ангажимент с със срок 2005, тъй като е свързано с необходимостта от въвеждане промени в конституцията.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Основните насоки на развитие на правната и регулаторна рамка, които ще осигурят развитието на конкуренцията с всички нейни предимства за населението и бизнеса са следните:
- Облекчаване на режимите за лицензиране. В ход е постепенен преход от преобладаващите режими на индивидуално лицензиране към режимите за регистрация по обща лицензия. Въведен е принципът индивидуални лицензии да се издават за дейности, за които е необходимо ползването на ограничен ресурс, какъвто е радиочестотния спектър за индивидуално ползване. Индивидуални лицензии се издават и когато дейностите са с особено значение за обществото, и към операторите се поставят специфични изисквания за задоволяване на обществени потребности, като например предоставянето на гласова телефонна услуга, (включително и при необходимост от налагане на задължения за осигуряване предоставянето на универсалната услуга). Създаване на ясни и публично известни условия за процедурите по лицензиране, включително и на основанията за отказ за издаване на лицензии, е основно изискване, за да не се допусне процесите на лецензиране да се превърнат в пречка за навлизане на пазара.
- Гаратиране предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга. Определението за универсалната далекосъобщителна услуга по българското законодателство е хармонизирано с това, използвано в Общността. Универсалната услуга е услуга с определено качество, която се предоставя на всяко лице, независимо от географското му местоположение и е на достъпна цена. Универсалната услуга включва: свързване към фиксирана обществена телефонна мрежа във фиксирана точка от нея и достъп до фиксирани обществени телефонни услуги, осигуряващи селищни, междуселищни и международни повиквания; достъп до гласова услуга чрез обществени телефонни апарати; актуализиран телефонен указател и предоставяне на телефонни справочни услуги за номерата на абонатите на фиксираните и мобилните мрежи; безплатен достъп до услугите за спешни повиквания; осигуряване на услуги при специални условия или осигуряване на крайни устройства, където това е подходящо, за инвалиди. Поети са ангажименти за определяне и осигуряване на достъпна цена на универсалната услуга, чието предоставяне при наши условия не е атрактивен бизнес, като под особена защита се поставят хората с ниски доходи. За тях се създават възможности за избор между ползване на ценови пакети, самостоятелен контрол върху разходите, въвеждане, по тяхно искане, на ограничения по отношение на определени повиквания.
- Създаване на условия за лоялна конкуренция. Независимо от общия принцип за равнопоставено третиране на операторите, правната и регулаторна рамка предвижда възможност за специфично регулиране на определени далекосъобщителни оператори, които имат значително въздействие върху пазара и биха могли да възпрепятстват развитието на конкуренцията. Това ex-ante регулиране, (предварително налагане на задължения), е насочено изцяло към създаване на коректни взаимоотношения между операторите и осигуряване на условия за развитие на новопоявявящи се или съществуващите по-малки оператори. Особено важни в тази насока са задълженията, които се налагат на операторите със значително въздействие върху пазара, по отношение на взаимното свързване между мрежите, и ограничаване на възможностите за отказ на предоставяне на взаимно свързване, предоставянето на линии под наем, допускането на конкуренция в абонатната мрежа, постепенното въвеждане на разходоориентираност на цените. Задължение на тези оператори е да публикуват типови предложения по изброените услуги, с което се отговаря на изискването за недискриминационност и прозрачност в техните действия.
- Изискването за осигуряване на възможност за избор на оператор за осъществяване на междуселищните и международните повиквания е напълно в контекста на защита на потребителските интереси за избор на най-добра оферта за предоставяне на дадена услуга. В този аспект е и ангажиментът за осигуряване на преносимост на телефонните номера, който създава възможност на абонати на определена далекосъобщителна мрежа да се прехвърлят, като абонати на друга мрежа без да променят абонатния си номер.
- Защитата на личните данни. Въпреки наличието на общ закон за защита на личните данни, спецификата на далекосъобщенията изисква детайлна защита на правата на потребителите по отношение на съхраняване на конфиденциалността на данните, свързани с извършваните телефонни повиквания (разговори). Въпросите, свързани с издаването и ползването на телефонните указатели и телефонните справки, защитата от злоумислени повиквания, от обезпокоителни повиквания, ще бъдат уредени в далекосъобщителното законодателство в съответствие с европейските норми, и най-добрата практика на европейските страни.

Измененията и допълненията към Закона за далекосъобщенията през 1991 бяха насочени към усъвършенстване на регулаторната рамка. Функциите по собствеността бяха разделени от регулативните функции, извърши се транспониране в по-голяма степен на Директивата за лицензирането, и се актуализира определението на понятието “универсална услуга”.

Новият Закон за телекомуникациите, насочен към понататъшно хармонизиране с aquis и изпълнение на изброените принципи и ангажименти, беше приет през септември 2003. Три оператора за мобилни телефонни услуги оперират в момента на българския пазар - един аналогов - и два GSM- оператора.

Националният радио-честотен план бе приет от правителството през май 2002. Той предвижда цялостно предоставяне на честотните ленти за GSM, DECT, S-PCS.

В областта на информационното общество, през декември 2002, МС прие стратегия за е- правителство. България участва активно в еЕurope+ и показва ангажимент за развитие на тези услуги.

В областта на пощенските услуги, постепенното стесняване на рамките на резервирания сектор е в посока въвеждането на конкуренция на този пазар. Предвид социалната насоченост на част от пощенските услуги, и невъзможността за постигане на разходоориентирани цени на най-широко предлаганите услуги, пощенските оператори, които изпълняват тези задължения, при икономически неизгодни условия, могат да бъдат компенсирани, за да се получи баланс между задоволяване потребностите на населението от обикновенните пощенски услуги и финансовата стабилност на операторите.

Бяха направени допълнения към Закона за пощенските услуги, в сила от януари 2003, насочени към засилване ролята на КРС, която отговаря и за регулацията в сектора на пощенските услуги. Монополът върху резервирания сектор беше продължен до декември 2005. Обхватът на услугите от резервирания сектор остава непроменен. Конкуренцията обхваща всички пощенски услуги извън резервирания сектор.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на транспорта и съобщенията има задължението да изготвя политиката в сферата на далекосъобщенията и пощите, да хармонизира законодателството и да води преговорите с ЕО по глава 19. В помощ на министерството функционират редица структури, следящи за прилагането на законодателството и изпълняващи специфични регулаторни функции като:

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), създадена като независим специализиран държавен регулаторен орган, чийто членове се избират или назначават на квотен принцип от Народното събрание, Министерския съвет и Президента.

Агенцията за развитие на информационните и съобщителни технологии, създадена през 2002.

Национален съвет за радиочестотния спектър и други.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Процесите на либерализиране на пазара и хармонизиране на законодателството се развиват успешно. България следва да транспонира действащото към 2002 европейско секторно законодателство в българското законодателство до датата на присъединяване. Специално внимание заслужават следните въпроси:
- засилване адмистративния капацитет на регулиращия орган КРС за ефективно прилагане на законодателството;
- завършване приватизацията на БТК с цел привличане на инвестиции за модернизиране на компанията и развитие на услугите в сектора на фиксираната гласова телефония;
- понататъшна работа за цялостно транспониране на aquis в регулацията на сектора на пощенските услуги.

ГЛАВА 20 ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА И АУДИОВИЗИЯТА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 20 “Политика в областта на културата и аудиовизията” е открита в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз през месец май 2000 и е закрита временно по време на Междуправителствената конференция за присъединяване през ноември 2000. Като цяло България изпълнява поетите в преговорите по присъединяване ангажименти.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Преговорна глава 20 “Политика в областта на културата и аудиовизията” обхваща две основни области:
- култура и
- аудиовизия.

Политиката в културната сфера не подлежи на задължителна хармонизация. Европейското споразумение за асоцииране на България (ЕСА) регламентира следните форми на сътрудничество в културния сектор: размяна на некомерсиални образци на изкуството и на творци; превод на литературни творби; опазване и възстановяване на културни паметници и старини; организиране на културни изяви с европейско измерение. Основен инструмент за изпълнение на тези клаузи е участието на България в културните програми на Общността, тъй като съдържанието на европейското право в областта на културата се свежда само до Решенията на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на културните програми.

През 2001 България се присъедини към рамковата програма на Общността “Култура 2000”, за периода 2001 – 2004, която е единствената на този етап програма за култура на ЕС.

Програмата “Култура 2000” е първата рамкова програма на Европейския съюз, насочена към изкуствата и културата и обединяваща три тематични направления: артистична дейност, културно наследство и литературно и преводно творчество. Стремежът е да се подпомогне развитието на общоевропейско културно пространство, което да се характеризира с многообразие на културните ценности. Насърчават се творчеството и мобилността, достъпът на публиката до културните продукти, разпространяването на произведения на културата и изкуството, разширяването на познанията за историята на европейските народи. Програмата е одобрена с Решение на Европейския парламент и Съвета на министрите от 14 февруари 2000 за петгодишен период на действие, считано от 1 януари 2000.

Всяка година Европейската комисия публикува Покана за представяне на проекти, която обобщава критериите и приоритетите за представяне на проектите за съответната година. Всеки кандидат трябва да се съобрази с поканата, която е достъпна на всички официални езици на ЕС на Интернет адреса на Европейката комисия:

http: //europa.eu.int/comm/culture/index_en.html

Към поканата е приложен формуляр за кандидатстване, който се изпраща от кандидатстващата страна по поща, директно на посочения във формуляра адрес на Европейската комисия в Брюксел.

Водещи страни и/или съорганизатори по проекти в рамките на поканата за 2004 освен 15 - те страни членки на Европейския съюз, могат да бъдат и също и десетте страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словашката република, Словения, Унгария и Чешката република).

И през 2004 година ще съществува разделението на едногодишни проекти (специфични, новаторски, и експериментални) и многогодишни (две или три годишни), под формата на споразумение за сътрудничество. Едногодишните партньорски проекти изискват участие на най-малко три страни участнички в програмата, (примерно организатор и двама съорганизатори), а многогодишните най-малко пет страни участнички в програмата. Проектите, представяни от страните от Централна и Източна Европа, включително и от България, трябва да имат като съорганизатор поне една организация от страна - членка на Европейския съюз.

Всяка година поканата за участие поставя във фокус определен културен сектор. През 2003 акцентът беше поставен върху всички видове сценични изкуства: театър, танц, музика, опера, лирично пеене, уличен театър и цирк.

Европейската комисия определя като приоритетна област за 2004 културното наследство: движимо и недвижимо културно наследство, архитектурни паметници, исторически архиви и библиотеки, подводно археологическо наследство, културни забележителности и места (с изключение на културното наследство от модерния период).

В края на юни 2003 се очаква да излезе и бъде публикувана новата покана за кандидатстване с проекти по програмата “Култура 2000” за 2004. По предварителна информация сроковете за изпращане на проектите в Брюксел ще бъдат 15 октомври за едногодишните проекти и 31 октомври за многогодишните проекти.

В областта на аудиовизията усилията са насочени към хармонизиране на националното медийно законодателство с директивата на ЕС “Телевизия без граници” и ефективното прилагане на европейското аудиовизуално право. Целта е една - дерегулиране на медийната среда и либерализация на пазара - създаване на услови за равнопоставеност между частните и обществени радио - и телевизионни оператори.

Значителна степен на хармонизация по отношение на измененията в директивата “Телевизия без граници” се постигна чрез приемането през септември 2000 и ноември 2001 на измененията и допълненията към Закона за радио и телевизия от 1998.

Измененията бяха насочени към укрепването на регулаторния орган в този сектор и облекчаване на процедурите по лицензиране. Беше създаден Съвет за електронни медии, който замени Националния съвет за радио и телевизия в качеството му на регулаторен орган. Извършените промени в Закона за радио и телевизия доведоха до либирализация и дерегулация на медийния сектор.

По инициатива на Парламентарната комисия по медии към Народното събрание на Република България е подготвен проект за ноз Закон за радиото и телевизията, на основата на широка обществена дискусия сред заинтересованите професионални среди.

През октомври 2003 беше обнародван Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за телевизия без граници.

Друг аспект в дейността в раздел Аудиовизия е участието на България в аудиовизуалните програми на ЕС “Медиа плюс” и “Медиа - обучение” за периода 2001-2005, към които България се присъедини през 2002. Това са програми за стимулиране на развитието, разпространението и подпомагането на европейските аудиовизуални творби.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на културата е компетентно за изработване на политиката и хармонизиране на законодателството в сферата на културата и аудиовизуалната политика. В помощ на министерството функционират редица структури, следящи за прилагането на законодателството и изпълняващи регулаторни функции по отношение на пазара.

Съвет за електронни медии (СЕМ) - независим специализиран орган, които регулира дейността в областта на радиото и телевизията посредством регистрация и издаване на лицензии и упражнява надзор на операторите на радио и телевизионните медии.

Национален съвет за радио - честотния спектър и други.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Законодателството в аудиовизуалния сектор е хармонизирано в значителна степен. Понататъшни усилия са необходими за:
- осигуряване на предсказуеми, прозрачни и ефективни процедури по прилагането на законодателството;
- засилване на административния капацитет на регулаторния орган по отношение на контрола (мониторинга) на регионалните и местни радио и телевизионни мрежи.

Разпоредбите по глава 20 създават условия за понататъшно интегриране на страната в европейското културно пространство, доизграждане и обогатяване на визията за България в чужбина, по-широки възможности за изява на баългарските творци, подобряване качеството на културния продукт и привличане на инвестиции в сектора на културата и аудиовизията.

ГЛАВА 21 РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И КООРДИНАЦИЯ НА СТРУКТУРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорният процес по глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти” започна през месец ноември 2001 и се развива на базата на поетите ангажименти от българската страна в Позицията за преговори. Съгласно тази позиция, от датата на присъединяване към Европейския съюз, България ще прилага пряко eвропейското законодателство в областта на регионалната политика, без условия и преходни периоди.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

През 2001 година в изпълнение на поетите ангажименти българското правителство прие Стратегия за участие на България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. На 27 май 2003 Министерският съвет прие План за координация, контрол и реализация на Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Преговорната позиция се актуализира периодично в съответствие с напредъка по изпълнение на поетите ангажименти по присъединяването. Тя отчита изпълнението на мерките в приоритетните сфери: териториална организация, законодателна рамка, институционална рамка, административен капацитет, капацитет за програмиране, управление на финансите и бюджета, обучение на административните кадри за управление на помощта от пред присъединителните фондове, и впоследствие на помощта по Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз.

С оглед приключване на преговорите по глава 21 вече са изпълнени основните изисквания, заявени в Преговорната позиция и в Допълнителната информация към нея.
· Възприета е териториална класификация, съобразена с критериите на Номенклатурата на териториалните статистически единици на Евростат. Територията на страната е разделена на шест района за планиране на регионалното развитие, които не са административно-териториални единици. Районите за планиране са залегнали в Проектозакона за регионално развитие, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2003, и гласуван от Народното събрание на 15 май 2003 на първо четене.

· Напълно или частично е хармонизирана законовата рамка, която осигурява съответствие с текстовете на Европейското споразумение за асоцииране, с инструментите, предвидени в него и с политиките и действията на Общността, включително правилата за лоялна конкуренция, възлагане на обществени поръчки, защита на околната среда, елиминиране на неравенството и стимулиране на равенството между мъжете и жените. Създадена е и необходимата законодателна рамка за многогодишно бюджетно програмиране, с цел осигуряване на национално съфинансиране към подкрепата от ЕС.

· Определени са ведомствата и органите, отговорни за подготовката и изпълнението на мерките, които ще се съфинансират от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, както и начините за гарантиране на ефективна междуведомствена координация. Министърът на финансите е определен за национален координатор на помощта от ЕС.

· Създадена е основата за ефективно многогодишно програмиране. С постановление на Министерския съвет, от 02.08.2002, е създаден Координационен съвет по Националния план за икономическо развитие, за периода 2000-2006. Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, ще координира разработването на План за развитие 2007-2013, отразяващ приоритетите и стратегическите цели на България за периода в съответствие с действащото законодателство на ЕС и в тясно сътрудничество с всички партньори.

· Определени са четири Оперативни програми (ОП) и отговорните ведомства за тяхното разработване и изпълнение:
    - “Национална оперативна програма за регионално развитие” - управлява се от Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
    - ОП “Развитие на човешките ресурси” - управлява се от Министерство на труда и социалната политика;
    - ОП “Развитие на земеделието и селските райони” - управлява се от Министерство на земеделието и горите;
    - ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” - управлява се от Министерство на икономиката.

На всички етапи на програмиране, финансиране, наблюдение и оценка на помощта по схемата на Структурните фондове ще се извършват консултации и ще се поддържа сътрудничество между държавните институции, органите за местно самоуправление, икономическите и социални партньори.

След присъединяването България ще ползва финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, като цялата територия на страната ще бъде избираема за финансиране, по т.н. Цел 1 на Структурните фондове: “Насърчаване развитието на преструктурирането на региони, чието развитие изостава”, където средният БВП на човек е по-нисък от 75% от средния за ЕС. По тази цел помощ ще получават всички новоприсъединили се страни от Централна и Източна Европа.

Практическите постижения поностоящем и в бъдеще ще бъдат ориентирани към социално-икономическо сближаване на областите и районите за планиране, чрез насърчаване на равните възможности, премахване на дискриминацията, гарантиране на равнопоставеност между мъже и жени, стимулиране на заетостта, професионално обучение; укрепване и повишаване на административния капацитет, подпомагане на местната демокрация, укрепване на местното и регионално самоуправление. Хармонизирането на законодателството на този етап е и път за бъдещо участие в създаването на Общоевропейско законодателство.

Чрез участито си в сега действащите програми ФАР - Трансгранично сътрудничество, ФАР - Икономическо и социално сближаване и ИСПА служителите в администрацията на национално, регионално и местно ниво, гражданските организации, и бизнес сектора придобиват опит за бъдещото управление на Структурните фондове и Кохезионният фонд на ЕС. Тези програми помагат подготвянето на кадри, които след датата на присъединяване ще могат успешно да се справят с изискванията на европейските стандарти.

Средствата от ЕС ще съфинансират националните оперативни програми и мерки в шестте района за планиране, насочени към:
- инфраструктурни инвестиции, за укрепване на икономическия потенциал, за преструктуриране на икономиката, и осигуряване на устойчиво, и балансирано регионално развитие;
- осигуряване на трайна заетост, равнопоставеност между мъжете и жените на пазара на труда, борба с дискриминацията и неравнопоставеността на пазара на труда (ЕQUAL);
- развитието на дейността на малките и средни предприятия;
- опазване и подобряване на околната среда;
- развитие на информационното общество;
- трансгранично, транснационално и международно сътрудничество (interreg);
- устойчиво градско развитие (URBAN).



АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Политиката в сферата на регионалното развитие се разработва от Министерството на регионалното развитие и блогоустройството. Минитерството отговаря за хармонизиране и прилагане на законодателството в тази сфера. В значителна степен е изградена и институционалната структура на централно ниво, за прилагане структурните политики на ЕО.

Управлението на помощта от европейските фондове - предприсъединителни фондове, Структурните фондове и Кохезионния фонд е от компетенция на Министерството на финансите. В министерството са изградени две дирекции - Дирекция “Управление на европейските фондове” и Дирекция “Национален фонд”, които представляват бъдещите органи за управление и разплащане по всички Структурни фондове и Кохезионния фонд.

Агенцията за икономически анализи и прогнози, към Министерството на финансите, актуализира Националния план за развитие 2000-2006, координира разработването на План за развитие 2007-2013 и изработването на различни програмни документи, свързани със структурните фондове.

За управлението на оперативните програми отговарят съответните отраслови ведомства: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на земеделието и горите, Министерство на икономиката.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Отбелязва се прогрес по отношение на приетата законодателна рамка и изграждането на основните структури за прилагането на Структурните фондове и Кохезионния фонд. Понататъшни усилия са необходими за:
- консолидиране, доизграждане и засилване на административния капацитет на институционалните структури на национално и регионално ниво, включително създаването на междинни структури и дефиниране на техните отговорности, засилване координацията и прилагането на принципа на партньорство;
- въвеждане на ефективни и прозрачни системи за финансово управление и контрол, както и системи за наблюдение и оценка на административните структури; създаването на сродни фондове още преди присъединяването, което да допринесе за натрупването на опит и усвоявяне на административните процедури по управление и контрол;
- създаване на надеждна система за регионална статистика, която да обслужва процеса на планирането на регионалната политика.

ГЛАВА 22 ОКОЛНА СРЕДА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 22 "Околна среда" е отворена за преговори през месец юли 2001. Като цяло България изпълнява поетите в преговорите ангажименти. Договорени са следните преходни периоди:
- до 2011- за съдържанието на сяра в течните горива;
- до 2009 - за емисията на опасни органични компоненти при съхранение и разпространение на петрол;
- до 2011 - за преработване и рециклиране на опаковъчни отпадъци;
- до 2014 - за депониране на определени видове течни отпадъци;
- до 2009 - за отстраняване на определен вид отпадъци;
- до 2011 - за оценка на въздействието върху околната среда, достъпа до информация, защита и контрол от промишленото замърсяване (IPPC), предвид съществуващите инсталации;
- до 2014 - за градските отпадъчни води;
- до 2014 - за големите заводи за изгаряне.

Преговорите по тази глава са временно приключени.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Главата обхваща въпросите на оценка и достигане на стандарти в опазването на всички компоненти на околната среда: качество на въздуха и водата, управление съхранението и рециклирането на отпадъци, природозащита, контрол върху промишленото замърсяване и управление на риска, генетично модифициране на организмите, химикали, шум от моторни превозни средства и машини, ядрена безопасност и радиационна защита.

Законът за опазване на околната среда, приет септември 2002, създава правната рамка за комплексен подход към въпросите на околната среда и регламентира процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, достъпа до информация, и контрола върху промишленото замърсяване и управление на риска (IPPC).

Един от основните административно - регулативни инструменти, предвидени в закона, са процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Всеки проект или дейност, посочени в приложението към Закона за опазване на околната среда, които биха могли да въздействат върху един или няколко компонента на околната среда, е предмет на задължителна процедура по ОВОС. Процедурата включва проучвания, изготвяне на доклади и широки обществени обсъждания, преди одобряване от компетентните органи по околната среда. В закона е предвидено и задължение за извършване на ОВОС за проекти, за които се очаква значително трансгранично въздействие. Така обществеността в България ще взима участие в публично обсъждане на проекти на съседни държави, които се очаква да окажат въздействие върху състоянието на околната среда и в България.

Основно място в законовата рамка заема и правото на достъп до информация за околната среда, както и правото на обществеността за участие в процеса на взимане на решения. Този елемент присъства във всички законови процедури в областта на околната среда. Той е в съзвучие с политическия ангажимент, който правителството пое с подписването на Конвенцията за обществен достъп до информация за околната среда, известна като конвенцията от Орхус.

Законът за опазване на околната среда се допълва от приложно законодателство за условията за извършване на ОВОС по отношение на инвестиционни проекти, за създаване на публичен регистър на експертите, и за интегриране на оценките по ОВОС в плановете и програмите за развитие на национално, регионално, общинско и градско ниво.

Чрез екологичната оценка на националните и регионални планове и програми, предвидени в законодателството, съображения свързани с опазване на околната среда, ще бъдат въведени във всички секторни стратегии и програми за развитие в областта на транспорта, туризма, селското стопанство и промишлеността, което ще осигури устойчиво развитие на националната икономика.

По отношение качеството на въздуха през ноември 2001 беше прието второто изменение в Закона за чистотата на атмосферния въздух, което въвежда национална система за контрол на качеството на горивата. Прието е законодателство, определящо съдържанието на сяра в течните горива и са изготвени планове за прилагането му. Изготвени са и планове за внедряване на разпоредбите относно емисията на опасни органични компоненти при съхранение и разпространение на петрол. Ратифициран е Протокола за трайните органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния.

Беше прието законодателство, позволяващо частично въвеждане на рамковата директива на ЕО за водите, както и за градските отпадни води, питейните води, водите за къпане, и качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване. Създадени са дирекции за управление на басейните за четирите речни басейна. Беше изготвен план за внедряване на разпоредбите за пречистването на градските отпадни води и частично изследване за съдържание на опасни субстанции.

В областта на управление на отпадъците през септември 2003 беше приет Закон за управление на отпадъците. Националната програма за управление на отпадъците следва да се актуализира за периода 2003- 2007. Изготвени са планове за внедряване за опаковките и опаковъчните отпадъци, за отпадъчните депа, и излезлите от употреба превозни средства. Приети са наредби за батериите и акумулаторите, отработените масла и канализационните утайки. Променена е наредбата за издаването на разрешителни за внос, износ и транзитен превоз на отпадъци.

По отношение опазването на природата, с цел въвеждането на правото на ЕО (aquis) за птиците и местообитанието, през август 2002 беше приет Закон за биологичното разнообразие. Извършени са законодателните изменения, свързани с разрешенията за въвеждане на не-местни видове в природата и са изготвени планове за действие по отношение на застрашените растителни и животински видове. През месец април 2000 беше изменен Закона за защитените места. Идентифицирани са 140 специално защитени места, покриващи 12 % от територията на страната. Приети са Закон за растенията с медицинско значение и Закон за лова и опазването на дивеча.

По отношение на контрола върху промишленото замърсяване и управлението на риска (IPPC) правната рамка е създадена със Закона за опазването на околната среда. Назначени са компетентни органи и е направен преглед на необходимите системи за контрол. Прието е приложно законодателство относно разрешения за есо- етикетиране и есо - управление. Изготвени са планове за внедряване на мерките за контрол върху промишленото замърсяване и управление на риска (IPPC) и големите заводи за изгаряне.

В областта на химикалите е постигнат напредък с въвеждането на правоприлагащо законодателство за вноса и износа на някои опасни вещества, и за оценка на риска за човешкото здраве и за околната среда от нови химически вещества. Прието е законодателство, транспониращо aquis по отношение на предпазване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест, защита на опитните животни, и субстанциите, изчерпващи озона. Създадена е база данни, описваща опасните вещества, и са установени процедури по оценка на риска и въвеждане на временни забрани. България ратифицира Ротердамската конвенция за международна търговия с някои опасни химични вещества и пестициди и Картагенския протокол за биосигурността.

В сферата на ядрената безопасност и радиационната защитата се отбелязва напредък с приемането на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, юни 2002. През 2002 са приети и две наредби: Наредба за максимално допустимо радиоактивно замърсяване на селскостопанска продукция и Наредба за изискванията за ограничаване радиоактивните замърсявания на хранителни продукти.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е компетентно за разработването и прилагането на политиката в сферата на околната среда, за хармонизиране на законодателството и планирането и управлението на мерките и програмите за опазване на околната среда. МОСВ води и преговорите по глава 22. В помощ на министерството са създадени редица специализирани структури, отговарящи за прилагане на законодателството на национално, регионално и общинско ниво. Обществената значимост на проблематиката е предпоставка за големия интерес за участие от страна на граждански и неправителствени организации, включително на регионално и местно ниво.

Изпълнителна агенция по околната среда - отговаря за изпълнение на държавната политика в сферата на околната среда, издаването на лицинзии и разрешителни в таза област.

Регионални инспекторати към МОСВ, 15 на брой, контролират промишленото замърсяване и риска на регионално ниво.

Дирекциите за управление на националните паркове отговарят за опазването и развитието на националните паркове.

Дирекциите за управление на четирите речни басейна са натоварени с екологичните проблеми на речните басейни.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България в много кратък срок успя да създаде правилата за модерно управление на околната среда. Сега предизвикателствата са в ефективното им прилагане, промяна на мисленето и отношението на всички нива. Понататъшни усилия са необходими за:
- планиране на мерки и осигурявяне на необходимите финансови ресурси за прилагането на aquis в сферата на околната среда в средносрочен план, включително подобряване управлението на средствата от съществуващите фондове и ИСПА;
- понататъшно интегриране на изискванията за опазване на околната среда в секторните политики, в това число енергетиката;
- разширяване и задълбочавне обучението и квалификацията на експертите, работещи в сферата на опазването на околната среда, приоритетно на регионално и местно ниво.


ЕФЕКТ И ОЧАКВАНИ ПОЛЗИ

По време на преговорите за присъединяване България е поела ангажимент за поетапно изграждане на пречиствателни станции за населените места и на регионални депа за битови отпадъци в съответствие с европейските стандарти. Ще бъде въведена система за разделно събиране и приоритетно обезвреждане на отпадъците чрез рециклиране, изгаряне или други видове третиране, различни от депонирането. Това е сериозен ангажимент в посока намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето, особено предвид факта, че понастоящем повече от 95 % от неопасните отпадъци се изхвърлят в несъобразени с европейските стандарти сметища. Тези подобрения са свързани със значителни публични инвестиции, част от които се осигуряват от предприсъединителните фондове на ЕО. След присъединяването мерки по опазване на околната среда ще могат да се финансират частично от Структурните фондове на Общността. В тази връзка за периода до 2006 се очаква да бъдат отпуснати безвъзмездно по 100 милиона лева годишно, а след присъединяването тази сума да нарастне пет и повече пъти.

Мерките по опазване на околната среда влияят директно на качеството на живот, бита и удобството на хората, и индиректно, на развитието на стратегически за страната ни отрасли, като туризъм и селско стопанство.

Откриват се добри възможности за частните фирми да участват в дейности по управление на водите и отпадъците, една нова и незаета сфера на услугите, доскоро изключително ангажимент на държавата. Други области, в които навлиза частният капитал, са услугите в сферата на водоснабдяването и канализацията, произвоството и търговия с минерална вода, изграждането и използването на алтернативни енергийни източници.

Стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране, които навлизат в българската производствена практика, създават възможност за информиране на обществеността за реалните резултати на някои производители в опазването на околната среда.

В резултат на положените усилия и извършените инвестиции екологичната обстановка в страната се подобрява осезаемо. Увеличени са и инвестициите, усвоявани в таза сфера, включително и от частни донори на регионално и местно ниво. Икономическият ръст, към който се стремим, неизбежно води до интензивно използване на природните ресурси и замърсяване на околната среда. От съчетаването на този приоритет с приоритета за опазване на околната среда зависи устойчивото икономическо развитие и бъдещето на страната и природата ни.

ГЛАВА 23 ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 23 "Защита на потребителите и тяхното здраве" е отворена за преговори през месец октомври 2000 и е затворена временно, през месец ноември 2000. Като цяло България изпълнява поетите в преговорите ангажименти и не е поискала преходни периоди в тази сфера.

Политиката за защита на потребителите в България е насочена към запазване на здравето, осигуряване на безопасността на потребителите и защита на икономическите им интереси. Продуктите и услугите на пазара трябва да са безопасни и потребителите трябва да получават необходимата информация, за да направят подходящия избор. Потребителите трябва да бъдат защитени от злоупотреби. Повечето дейности в тази област включват законодателни и други норми, имащи непосредствено влияние върху поведението на пазара, като стандартизация и кодекси на добра практика.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Глава 23 "Защита на потребителите и тяхното здраве" обхваща следните основни проблемни области:
- мерки, свързани с безопасността на продуктите на пазара;
- мерки, които не се отнасят до безопасността, като етикетиране, обозначение на цената, подвеждаща реклама, неравноправни договорни срокове, договори от разстояние;
- механизми за надзор на пазара;
- организации на потребителите.

Приетият рамков Закон за защита на потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ), април 1999, въвежда в българското законодателство изцяло следните европейски директиви:
- Директива 98/6 за обозначаване на цените;
- Директива 84/450 за подвеждащата реклама;
- Директива 98/13 за неравноправните клаузи, включени в договорите, предлагани на потребителите;
- Директива 92/59 за общата безопасност на стоките;
- Директива 85/347 за отговорност за дефектна продукция;
- Директива 85/577 за договорите, сключени извън мястото на основната търговска дейност.

ЗЗППТ въвежда частично в българското законодателство някои съществени разпоредби на Директива 97/7 относно договорите от разстояние.

На основание на ЗЗППТ са приети следните подзаконови актове:
- Наредба за защита на потребителите при обозначаване на цените;
- Правилник за работа на помирителните комисии;
- Наредба за изискванията за етикетиране на нехранителните стоки;
- Правилник за работа на Националния съвет за защита на потребителите.

През май 2001 бяха приети подзаконови нормативни актове за транспониране на достиженията на правото на Общността за опасните имитации.

Изброените подзаконови нормативни актове въвеждат в българското законодателство следните принципи на политиката за защита на потребителите:
- предоставяне на информация на потребителите;
- извънсъдебни процедури за решаване на спорове между потребители и търговци;
- участие на потребителите в консултативни органи.

Изготвен е план за приемането на директивите на ЕС за защита на потребителите, невключени в Закона за защита на потребителите.

Актуализираната Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС съдържа конкретен план за цялостно въвеждане на европейските директиви в областта на защита на потребителите. Съгласно Националната програма България ще приеме следните европейски директиви в областта на защита на потребителите, както следва:
- Директива 97/55/CEE, относно сравнителната реклама - чрез изменения и допълнения в ЗЗППТ;
- Директива 90/314/CEE, относно груповите пътувания - чрез Закона за туризма, приет юни 2002, включително приложното законодателство, в сила от януари 2003;
- Директива 94/47, относно покупка на право на ползване на недвижим имот за определено време - до края на 2003;
- Директива 87/102, относно потребителския кредит - чрез приемане на специален Закон за потребителския кредит;
- Директива 87/357, относно стоки, чийто външен вид подвежда, и които могат да застрашат здравето или безопасността на потребителите - чрез наредба на основание Закона за храните;
- Директива 97/7/CEE, за продажбите от разстояние - чрез изменения и допълнения в ЗЗППТ;
- Директива 1999/44/EC, за гаранциите при продажбата на стоки и услуги, чрез изменения и допълнения в ЗЗППТ, през 2004;
- Директива 98/27 - чрез изменения в действащото законодателство с оглед въвеждане на чл. 2 от Директивата, през 2004 година.

Република България се присъедини към системата за обмен на информация за наличието на опасни стоки на пазара - TRAPEX, която функционира на територията на страните от ЦИЕ. Участието на България в TRAPEX е предпоставка за изграждането на национална система за обмен на информация между различните органи, упражнаващи надзор на пазара.

Създаден е Национален съвет за защита на потребителите, към министъра на икономиката, в който участват представители на неправителствени органицзации за защита на потребителите. Националният съвет за защита на потребителите създава условия за участие на потребителите в процеса на взимане на решение.

ЗЗППТ предвижда създаването на Помирителни комисии, които да съдействат за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци, и се разглеждат като органи за извън съдебна защита на правата и интересите на потребителите. Помирителните комисии са тристранни комисии, включващи представители на Комисията по търговия и защита на потребителите, браншови организации и организации за защита на потребителите. Помирителните комисии са изградени и функционират в девет регионални центрове на територията на страната. Със законодателни изменения от февруари 2003 се увеличи броят на помирителните комисии от 9 на 24 с цел да се подобри достъпа на потребителите до комисиите.

Комисия по търговия и защита на потребителите към Министерство на икономиката наблюдава пазара във всички области, в които не съществува конкретно отраслово законодателство. Комисията сключва споразумения за съвместни действия по отношение на наблюдението и контрола на пазара с други държавни организации с функции по наблюдението на пазара, като Държавната агенция за стандартизация и метрология, март 2003, и Агенция "Митници", по отношение на вноса на стоки от трети страни, през юли 2003. Комисията постепенно набира опит и подобрява ефективността си - за периода септември 2002 до април 2003 са извършени 20 894 проверки и са издадени 95 заповеди за забрани на опасни стоки, като съответните стоки са изключени от пазара.

ЗЗППТ стимулира създаването на потребителски сдружения, които към момента са многобройни. През 2003 потребителските сдружения с повече от 300 члена са 11, като седем от тях са обединени в Национален съюз на организациите на потребителите с идеята да се консолидира и засили влиянието им. Държавното финансиране за сдруженията на потребителите през 2003 е увеличено до EUR 51 000. Сдруженията за защита на потребителите основаха Бюра за съвети на граждани и Центрове за потребителска информация.

Бяха проведени семинари за обучение на служителите, работещи в контролните органи по защита на потребителите, по прилагане на законодателството.

През периода, в който се прилага ЗЗППТ, бяха проведени информационни кампании за запознаване на потребителите с новото законодателство, в областта на защита на потребителите и с техните права и икономически интереси.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на икономиката (МИ) изготвя законодателството за защита на потребителите и разработва и прилага държавната политика в тази сфера. Другите административни органи с компетенции относно прилагане на законодателството, съгласно ЗЗППТ са както следва:
- Комисия по търговия и защита на потребителите към МИ - отговаря за прилагането на ЗЗППТ, извършва инспекции по отношение на безопасността на стоките, както и мерките, които не се отнасят до безопасността. Комисията включва девет регионални служби и 28 областни служби;
- Национален съвет за защита на потребителите - консултативен орган, подпомагащ министъра на икономиката, за провеждане на ефективна потребителска политика, в който участват представители на неправителствени организиции за защита на потребителите;
- Помирителни комисии, към регионалните звена на Комисията по търговия и защита на потребителите - независим извънсъдебен орган за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци;
- Звена за защита на потребителите към органите на общинската администрация - ЗЗППТ предвижда изграждането на такива звена;
- Потребителски сдружения.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България е транспонирала значителна част от законодателството на Общността и е изградила в голяма степен административните структури за прилагането му. Постоянно внимание и целенасочени усилия са необходими за доизграждане на законовата рамка и разрешаване на някои въпроси от сферата на приложението:
- понататъшно транспониране на aquis по отношение мерките, които не са свързани с безопасността;
- подобряване ефективността на механизмите за надзор на пазара, разширяване обхвата и качеството на извършваните проверки, подобряване на техническата образованост на инспекторите, засилване на координацията между всички участващи институции и структури за надзор на пазара;
- понататъшно стимулиране на активността и влиянието на потребителските организации;
- интегриране на политиката на защита на потребителите в други области на политика.

ГЛАВА 24 СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Главата "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи" е отворена за преговори през месец юни 2001 и е затворена временно през месец ноември 2003.

Нашето присъединяване към ЕС се свързва, преди всичко, с участието на страната ни в зоната за свобода, сигурност и справедливост, като концепция на ЕС, залегнала в Договора от Амстердам, съгласно която на гражданите са гарантирани следните основни права:
- да живеят в среда на законност, функциониращи обществени органи, защита на основните човешки права и свободи, както и защита срещу всяка форма на дискриминация;
- право на свободно движение в рамките на ЕС;
- достъпно правосъдие.

Създаването на необходимите условия за спокойно упряжняване на тези права, както и тяхната защита в отделните сфери на "третия стълб" ще се постигне чрез:
· Присъединяване на България към Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, с което ще бъде премахнат контролът при пресичане на вътрешните граници и българските граждани ще могат да се движат свободно в страните от Шенгенското споразумение.
· Приобщаване към европейските стандарти в областта на защита на личните данни, с което ще се гарантира зачитането на правата на българските граждани и защита срещу злоупотреби при събиране и обработка на техни лични данни.
· Хармонизиране на визовата политика и въвеждане стандартите на ЕС за граничен контрол, с което ще отпадне изискването за визи за държавите от позитивния визов списък на ЕС и ще се подобри обслужването на гражданите при преминаването на границите. Ще се повиши сигурността на гражданите в резултат на укрепване на сигурността на външните граници.
· Въвеждане и прилагане на европейска практика и стандарти за осъществяване на миграционен контрол, с което също ще се повиши сигурността на гражданите и тяхната защитеност срещу престъпления, свързани с незаконен трафик на хора и особено на жени и деца.
· Постигане на превантивен ефект в борбата с корупцията чрез присъединяване към международните инструменти в тази област, криминализиране на различни корупционни действия, като предоставяне на неимотни облаги, търговия с влияние, корупция в частния сектор, въвеждане на по-тежки наказания за подкуп на магистрати и други законодателни мерки, както и чрез създаване на условия за по-широка ангажираност на гражданското общество срещу проявите на корупция.
· Намяляване броя на престъпленията, свързани с наркотици и повишаване ролята на превенцията и рехабилитацията в рамките на общите усилия на правоохранителните, здравните, образователните институции, а също и неправителствените организации и цялата общественост за борба с наркоманиите.


Отговорностите, произтичащи от присъединяването на страната ни към Европейския съюз, обхващат редица конкретни законодателни, практически и конституционни мерки, сред които:
· провеждане на твърда и последователна политика на контрал на външните граници;
· приемане на разпоредби и работни практики с цел ефективно прилагане на шенгенските стандарти;
· хармонизиране на визовия режим на България с действащия визов режим на ЕС;
· осигуряване на съвременно модерно оборудване за контрол на границите;
· подобряване на взаимодействието между органите, извършващи задължителен граничен контрол на ГКППМ;
· гарантиране на понататъшна хармонизация с практиките на ЕС за приложение на законодателството в сферата на защита на личните данни;
· създаване на миграционна служба, която да осъществява контрол по пребиваването на чужденци в страната;
· откриване на домове за временно настаняване на незаконно пребиваващи в страната чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата или експулсиране;
· последователни усилия за превенция и координация между държавните ведомства и неправителствените организации при противодействието на всички видове престъпна дейност;
· оптимизиране възможностите на държавата за ограничаване на общите и специфични криминогенни фактори, включително от социален и икономически характер;
· създаване на национален механизъм за координация и ефективно противодействие на правонарушенията, насочени срещу финансовите интереси на Европейската общност;
· предприемане на необходимите законодателни и практически мерки за защита на единната европейска валута от фалшификации;
· присъединяване към международните инструменти за борба с корупцията и въвеждане на техните стандарти във вътрешното законодателство;
· развитие на сътрудничеството и обмен на информация между правоохранителните органи на национално, регионално и международно равнище.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Към края на 2003 се обелязва напредък и добро ниво на транспониране достиженията правото на ЕС (aquis) в повечето области на правосъдието и вътрешните работи. Приетото законодателство и прилагащи мерки са многобройни, по тази причина ще се ограничим до споменаването на някои от последните по - важни достижения и политики.

В сферата на на защита на личните данни, през януари 2002 влезе в сила новият Закон за защита на личните данни. През юни 2002 българското Народно събрание прие Закон за ратификация на Конвенция N108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. През април 2002 беше приет Закон за защита на класифицираната информация, а през декември 2002 влезе в сила прилагащата наредба към него. През февруари 2002 Правилата за търсене и съхранение на информация от правоприлагащата сфера, бяха променени в съответствие с основните Препоръки на Съвета на Европа за използването на полцейска информация, и Конвенция 1981 за защита на данните.

Визовата политика е приведена в голяма степен в съответствие с политиката на ЕС. От 10 април 2001 България се ползва със свободен визов режим с всички подписали Шенгенското споразумение държави членки. От октомври 2001 България въведе задължителни визи за граждани от Русия, Украйна и Грузия. Измененията в Закона за чужденците от април 2002 и новата Наредба за условията и реда на издаване на визи са стъпка в посока постигане на понататъшно съответствие с политиката на ЕС. Техническо оборудване за издаване на нови стикери е в процес на инсталиране във всички дипломатически и консулски представителства, с приоритет на мисиите в Европа и високорисковите по отношение на миграцията страни. Нова версия на компютърна система за визов контрол е инсталирана в 66 дипломатически и консулски служби, останалите 27 мисии са в процес на свързване. Капацитетът на визовия център на Министерството на външните работи е засилен и e осигурена връзката на центъра с компютърните мрежи на българските гранични КПП и на органите, отговарящи за контрол на чужденците.

През ноември 2001 беше приет План за действие за приемане на шенгенските изисквания, който набелязва мерки и крайни срокове за постигане на съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на Шенгенското споразумение. През май 2002 правителството прие Наредба за граничните КПП, като част от бъдещата стратегия за интегрирано гранично управление. Планът за действие се актуализира и изпълнението му е в ход, което допринася за установяване висока степен на контрол върху външните граници. Към края на 2002 процесът на демилитаризация на граничната полиция е завършен. Службата се преструктурира и модернизира. Обновява се ифраструктурата и техническото оборудване за граничен контрол, приоритетно на външните граници с Турция и Черно море. Внедрена е нова автоматизирана информационна система за издирване на изчезнали превозни средства. През април 2003 МС одобри нови Споразумения за съвместни действия със службите за гранична полиция от Румъния и Гърция, на основание чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.

По отношение на миграцията през юни 2002, влезе в сила нова Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци. Измененията към Закона за чужденците, приети през април 2003 допринасят за прилагането на aquis по отношение на задълженията на превозвачите; изграждането към Националната полиция на специални домове за временно настаняване на чужденци, очакващи експулсация; създаване на Национален регистър на чужденците, пребиваващи на територията на страната. Подготвени са изменения към Закона за вътрешните работи, които създават правна рамка за изграждането на Дирекция за миграцията в Министерството на вътрешните работи, специализиран орган за административен контрол на престоя на чужденци в страната. България полага постоянни усилия за борба с нелегалното наемане на работа на чужденци. Сключени са споразумения за реадмисия между България и всички държави на ЕО, включително Великобритания и Естония. Подобни споразумения бяха сключени и с Ирландия, Албания и Украйна. Водят се преговори с Турция, Русия, Тунис и Кипър.

България прие нов Закон за убежището и бежанците през май 2002. Със закона се определят функциите на Агенцията за бежанците, регламентират се процедурите за търсене на убежище, за взимане на решение и ускорената процедура. Новото законодателство предвижда прилагане на критериите и механизмите за определяне на отговорна държава -членка (Дъблинската конвенция), като дава право на Агенцията за бежанците, съвместно със съответните звена от МВР, да взимат отпечатъци от пръсти и други идентификационни белези от чужденците, търсещи убежище. За пълно хармонизиране с практиките и разпоредбите на Общността, (Конвенцията EURODAC), през 2003, беше приета промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи. Агенцията за бежанците поддържа база данни с документи и данни, идентифициращи бежанците, както и данните, набирани по време на процедурите за търсене на убежище. Броят на търсещите убежище в България чужденци продължава да е ограничен - 1631 за периода юни 2002 - юли 2003.

В областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност, през юни 2003 беше подписано Споразумение за съвместна работа с EUROPOL. Измененията в Закона за Министерството на вътрешните работи от февруари 2003, и Правилата за прилагане на Закона от април 2003 създават законовата рамка за изграждане в Министерството на вътрешните работи на структура за международно полицейско сътрудничество - Национален пункт за контакт. В бъдеще Националният пункт за контакт ще инкорпорира националните бюра EUROPOL и SIRENA. През септември 2002 бяха приети изменения в Наказателния кодекс, които се отнасят до тероризма, корупцията, организираната престъпност, трафика на хора, компютърните престъпления, както и разработването, складирането и използването на химически и биологически оръжия. Измененията дават законово определение на понятието "организирана престъпна група" и предвиждат нови наказания за създаването, действието и участието в организирани престъпни групи. По отношение на трафика на хора в отделна част в Наказателния кодекс са включени наказателни мерки за трафика на хора с цел проституция, принудителен труд, трансплантация на човешки органи, или задържане на хора в принудително подчинение. Измененията отчитат и разпоредбите на Съвместни действия, от 21 декември 1998, които определят за криминално пристъпление участието в криминална организация, както и Конвенцията на ООН за трансграничната организирана престъпност. Те хармонизират българското законодателство с разпоредбите на Съвместни действия от 24 февруари 1997 по отношение на борбата с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца, като криминализират и притежаването на детска порнография. Към Наказателния кодекс беше включена нова глава, която се отнася за киберпрестъпленията, в съответствие с разпоредбите на Европейската конвенция за киберпрестъпленията, подписана през 2001. През май 2003 бяха приети изменения към Наказателно - процесуалния кодекс, част от които са насочени към облекчаване на някои процедури, други са свързани с предоставянето на международна правна помщ по криминални дела. През ноември 2002 беше приета Национална стратегия за борба с престъпността 2002-2005, последвана от План за действие - през февруари 2003. През декември 2002 България започна работа по изграждане на универсална информационна система за борба с престъпността. През декември 2001 България ратифицира Конвенцията на ООН от 2000 срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) и допълнителните протоколи към нея за трафик на хора и контрабанда на емигранти. През август 2002 България ратифицира допълнителния протокол за огнестрелните оръжия.

По отношение на борбата срещу тероризма България прие Закон за мерките срещу финансиране на тероризма през февруари 2003. Законът е насочен към откриване и предотвратяване на възможности за финансиране на терористични дейности чрез регламентиране на мерки, като възможността за замразяване на финансови средства. Изменения, насочени към подобряване на комуникацията между Агенцията за финансово разузнаване и МВР, бяха приети през април 2003. През ноември 2001 България ратифицира международната Конвенция за пресичане на терористичните бомбандировки. През януари 2002 ратифицира Конвенцията на ООН от 1999 година, за пресичане финансирането на тероризма. Измененията в Наказателния кодекс от септември 2002 въвеждат специални разпоредби за тероризъм и финансиране на терористични дейности. Те криминализират създаването и участието в терористични групи, както и подготовката на терористични актове и установяват правила за конфискация на имущество.

По отношение на борбата с измамите и корупцията България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, и на Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, както и на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. Измененията в Наказателния кодекс, приети през септември 2002, създават по-прецизни разпоредби свързани с корупцията, и са основа за хармонизиране с Конвенцията за защита на финансовите интереси на европейската общност, (1995). През май 2003 България подписа Допълнителния протокол към Наказателната конвенцията на Съвета на Европа за корупцията. Бяха приети редица нови или изменени закони, които имат отражение върху борбата с корупцията: Законът за обществените поръчки, изменен през април 2002, Законът за приватизация и следприватизационен контрол, март 2002, Законът за държавния служител и Законът за администрацията, Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни длъжности, май 2000. След подробен преглед, бяха отменени или опростени редица лицензионни и разрешителни режими. През октомври 2001 беше приета Национална стратегия срещу корупцията, последвана от прилагащ План за действие, през февруари 2002. Общата стратегия цели да създаде институционална и правна среда за справяне и превенция на корупцията чрез подобряване на финансовия и данъчен контрол, реформиране на митническата агенция, приемане на мерки от МВР, подобряване функционирането на органите на местната власт, увеличаване на прозрачността при финансиране на политическите партии и засилване ролята на НС в борбата с корупцията. Включени са и антикорупционни мерки, свързани със съдебната система и икономическия сектор. Всеобща тенденция е опростяването на процедурите и увеличената прозрачност. България прилага мерките, предвидени в стратегията и Плана за действие. МВР разработи междуведомствена програма за борба с корупцията и проект за етичен кодекс за поведенито на полицаите. Бяха изработени етични кодекси на съдиите и прокурорите. Дирекцията за борба с корупцията в МВР провежда активно разследвания по сигнали и оплаквания и налага съответните санкции и наказания. Поддържаната от правителството статистика, както и показателите от международните проучвания показват намаляване за случаите на корупция през последните две години. През февруари 2003 е създаден Координационен съвет за борба с нарушенията срещу финансовите интереси на Европейските Общности с председател министъра на вътрешните работи. В изпълнение на Рамкови решения на Съвета България е предприела мерки за защита на единната европейска валута-еврото.

По отношение на борбата срещу наркотиците през февруари 2003 беше приета Национална стратегия за борба с наркотиците, за периода 2003-2008. Стратегията е в съответствие със Стратегията на Общността по въпроса за наркотиците за 2000-2004. През април 2003, беше приет План за действие, набелязващ конкретни мерки и задачи за изпълнение на целите на стратегията, и отговорните институции. Планът ще се актуализира всяка година, а изпълнението ще се координира от Национален съвет по наркотичните вещества. Към Националния център за наркотиците в Министерството на здравеопозването ще бъде изградено Национално фокусно звено за участие в Европейската информационна мрежа за наркотици и наркотична зависимост (Reitox) в съответствие с изискванията на Европейския център за наблюдение на наркотиците и пристрастяванията към дрогата. През февруари 2003 беше прието изменение в Закона за Министерството на вътрешните работи, засилващо правомощията на НСБОП по отношение на тайни операции и следене на пратки. През май 2003 бяха приети допълнения към Наказателно - процесуалния кодекс, допускащи разпитването на засекретени служители на службите като свидетели по криминални случаи, при запазване на личната им идентичност в тайна. През май 2003 България подписа Споразумението на Съвета на Европа относно незаконен трафик по море, прилагащ чл. 17 от Конвенцията на ООН срещу незаконен трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции. С изменението в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, през май 2003 България въведе по - стриктни правила за лицензиране на юридическите лица, ангажирани в продажбата на наркотични вещества и прекурсори. През март 2002 България сключи споразумения за обмен на информация за превенция на трафика на наркотици с Австрия, Бивша югославска република Македония и Иран. През февруари 2002 България се присъедини към Съвместна декларация между държавите-членки на ЕС и страните -кандидатки относно наркотиците. Законът за наркотичните вещества и прекурсорите беше приет през 1999.

По отношение на изпирането на пари през януари 2002 влезе в сила измененият Закон за мерките срещу изпирането на пари, с които Бюрото за финансово разузнаване се преобразува в самостоятелна Агенция за финансово разузнаване. Измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари, приети през април 2003, засилват оперативната независимост на Агенцията за финансово разузнаване, разширяват кръга на физическите и юридическите лица, задължени да идентифицират свои клиенти и да докладват за подозрителни операции, и регламентират по ясно отношенията между агенцията и и другите правоприлагащи органи. През август 2003 влязоха в сила Правила за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, които разширяват кръга на задължените институции, включвайки юристите и агентите за недвижимо имущество.

В областта на митническото сътрудничество, България продължава подготовката си за прилагането ,с присъединяването, на Конвенцията за взаимно подпомагане и коопериране на митническите администрации от 18 декември 1997, както и на Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели, от 26 юли 1995. България ще изрази резерва по отношение на някои специални форми на коопериране, определени с чл. 20 (8), 21 и 23 (5). Административният капацитет на митническата администрация да разкрива и възпрепятства митнически нарушения се засилва в съответствие с разпоредби на Митническия закон и Закона за движение по пътищата. През юли 2002 бяха приети изменения в Закона за движение по пътищата, които упълномощяват специализирани мобилни митнически звена да спират автомобили във вътрешността на страната за митнически проверки и инспекции. През 2003 броят на тези звена вече е 10. Те тренират и се обучават за ефективно изпълнение на предвидените им в закона функции. Изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи от февруари 2003 създават законова рамка за провеждане на тайни операции. През юни 2003 бяха приети изменения в Наказателно -процесуалния кодекс, които дават власт на митнически служители да извършват криминални разследвания на митнически нарушения. Във връзка с подготовката за прилагането на Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели, от 26 юли 1995, през декември 2002, бяха приети Правила за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация. Предприети са мерки за подобряване на вътрешния контрол по отношение на корупция и други "необичайни операции" с проверки на място и контрол на финансовото състояние на служителите от всички нива на митническата администрация.

В областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни въпроси, България продължава да ратифицира международни конвенции, включени в aquis. През май 2003 бяха приети изменения в Наказателния кодекс, които създават условия България да се присъедини към Конвенцията за опростени процедури на екстрадиция между държавите членки на ЕО. През октомври 2003 влезе в сила ратифицираната Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решения относно упражняване на родителски права над деца, и възстановявяне на родителски права над деца. През август 2003 влезе в сила ратифицираната Хагска конвенция относно гражданско - правни въпроси при международното отвличане на деца (1980). През юли 2003 Народното събрание прие изменения към Семейния кодекс във връзка с ратифицирането на двете конвенции. Изменения в Гражданско-процесуалния кодекс бяха приети през септември 2003. Измененията в Наказателния кодекс от октомври 2002 съдържат клаузи, осигуряващи съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО. През януари 2002 бе изменен Законът за ратификация на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за прехвърляне на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция и двата Допълнителни протокола.

България е страна по всички инструменти за правата на човека, които са част от достижението на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Минстерството на правосъдието и Минстерството на вътрешните работи са компетентните органи за изработване на политиката, хармонизиране на законодателството, планиране и изпълнение на стратегиите и мерките в сферата на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. По въпросите на борбата с наркотиците участва и Министерство на здравеопазването. В отделните проблемни области са създадени специализирани звена и структури за прилагане на законодателството и изпълнение на набелязаните стратегии:
· Комисия за защита на личните данни, специализиран орган, компетентен по въпросите на личните данни, състоящ се от 10 експерта.
· Национална служба гранична полиция.
· Агенцията за бежанците - държавна агенция компетентна да предоставя статут на бежанец, да поддържа база данни с документите и данните, идентифициращи бежанците.
· Национален пункт за контакт в Министерството на вътрешните работи, структура за международни съвместни полицейски операции, която в бъдеще ще инкорпорира националните бюра EUROPOL и SIRENA. (в процес на изграждане)
· Дирекция за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи.
· Координационен съвет за борба с нарушенията срещу финансовите интереси на Европейските Общности, с председател министъра на вътрешните работи.
· Национален съвет по наркотичните вещества - координира изпълнението на Национална стратегия за борба с наркотиците.
· Агенция за финансово разузнаване - събира, проверява, анализира и разкрива информация, свързана с пране на пари.
· Национално фокусно звено за участие в Европейската информационна мрежа за наркотици и наркотична зависимост (Reitox) към Националния център за наркотиците в Министерството на здравеопозването. (в процес на изграждане)
· Дирекция за миграцията в Министерството на вътрешните работи, специализиран орган за административен контрол на престоя на чужденци в страната. (предстои да се създаде)


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Достигнато е задоволително ниво на хармонизиране на законодателството и е в ход реформата на административните структури. Разработваните специфични стратегии и планове за действие в отделните области са инструмент за провеждане на добре фокусирана, последователна и дългосрочна политика. Понататъшна постоянна работа и целенасочени мерки са необходими за:
- завършване процеса на хармонизиране на законодателството;
- завършване на реформите, преструктурирането и доизграждането на административните структури, както и повишаване ефективността им;
- борбата с корупцията, приоритетно в правоприлагащите органи;
- борбата с организираната престъпност, приоритетно с трафика на наркотици и нелегалната миграция.

ГЛАВА 25 МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 25 "Митнически съюз" е отворена за преговори през месец юни 2000 и е затворена временно през месец ноември 2000. Като цяло България спазва ангажиментите, поети в предприсъединителните приговори в тази област.

Митническият съюз е основата, на която функционира Единният пазар на Европейската Общност и се осъществявят четирите основни свободи: свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Със своите 370 милиона потребители, Единният пазар е най-големият в индустриалния свят и е възможен само ако използва общи правила по отношение на цялата търговия със стоки. Съвкупността от тези правила формира митническата политика на Общността и е предпоставка за това митническите администрации на страните - членки да работят като една. В основата на митническия съюз е елиминирането на митата във взаимната търговия и прилагането на обща митническа тарифа в търговията със страните извън него. Еднаквото третиране на стоките и субектите, преминаващи която и да е граница на Общността, се осигурява от единно митническо законодателство, единно ветеринарно и фито-санитарно законодателство, както и законодателството, прието в рамките на общата търговска политика.

Митническият съюз е в сила от 01.01.1993, когато Общността формира единна територия, без вътрешни граници, в рамките на която свободното движение на стоки е гарантирано. При пресичане на границите между страните членки митническата документация и формалности са заменени от фискални, статистически и други контролни системи, които не налагат и не изискват нови документи и контролни процедури. Постепенно цялото митническо законодателство в Европейския съюз ще се хармонизира в Митническия кодекс на Общността, с което се премахва възможността за различно интерпретиране на митническите разпоредби в различните страни - членки. Кодексът се променя периодично, за да отразява развитието на бизнеса и да опростява митническите процедури. При присъединяването си България ще се присъедини към тази единна територия и ще трябва да прилага същия Митнически кодекс, за да участва в свободното движение на стоките, без да извършва митнически формалности в търговията с другите страни - членки.

Докато принципа на свободното движение на стоки е вътрешното лице на митническия съюз, Общата митническа тарифа (ОМТ) формира нейния външен облик, като прави възможно прилагането на унифицирани, (еднакви) мита към продуктите, внасяни от страните извън Съюза, независимо от страната, за която са предназначени вносните стоки. В началото Общата митническа тарифа е била само един аритметичен инструмент на тарифите на прилаганите мита. Впоследствие Съветът, на базата на чл.28 от Договора за създаване на ЕС, с квалифицирано мнозинство върху направени от Комисията предложения, въвежда множество промени в ОМТ, както на автономно основание, така и в рамката на тарифните преговори- многостранни - между страните членки на Световната търговска организация и двустранни между Общността и други страни или групи страни.

Общността непрекъснато приспособява Общата митническа тарифа за използването й като инструмент за управление на световната търговия. Тя участва в осем кръга тарифни преговори, намалявайки значително митата, съгласно Общото споразумение за митата и търговията, което в момента се управлява от Световната търговска организация (СТО). Оформяйки Общата митническа тарифа, в съответствие с правилата на СТО, Европейският съюз демонстрира, че приема сериозно отговорностите в търговската система на един свободен свят. С приемането на Общата митническа тарифа с присъединаването ни ще се намалят значително митата при внос от страни извън Европейския съюз, за промишлени стоки, (от средни мита 8.62 % в България за 2003 на 4.1 % за ЕС), и ще се въведат протекционистичните системи при вноса на селскостопански стоки (като системата за входните цени, режимите, предвидени в Общата селскостопанска политика), но митата, както за тях, така и за преработените селскостопански стоки, ще се намалят (от 21.97% в България на 16.1 % за ЕС).

Номенклатурата на общата митническа тарифа е един много важен инструмент не само за събирането на митата, но също за създаването на статистическа информация за външната търговия и за прилагане мерките на търговската, селскостопанската, фискалната или парични политики. Тя е известна с наименованието Комбинирана номенклатура и се използва за тарифни и статистически цели. Базирана е на международния класификационен инструмент Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките, който се администрира от Световната митническа организация. Успоредно с въвеждането на Комбинираната номенклатура е създадена и Интегрирана митническа тарифа на европейските общности, за да идентифицира приложимите към всяка стока разпоредби на Общността. Създадени са също така общите правила за произход, процедурите по складирането и всички останали инструменти. Голямо постижение е приемането на Единният административен документ (ЕАД) през 1988 като единен формуляр за митническа декларация, заменящ 150 - те отделни документа, които са използвани преди това от митническите администрации в страните - членки. В тази област не се очакват промени, тъй като по силата на Европейското споразумение за асоцииране България въведе и прилага тези елементи вече няколко години.

Внедряването на автоматизирани компютърни системи, като Митническата информационна система, улеснява сътрудничество между административните органи на различните страни- членки, и между тези органи и Европейската комисия, и е предпоставка за ефективно предотвратяване на измами и правилно прилагане на митническите разпоредби. Друг инструмент за сътрудничество и взаимопомощ е Неаполската конвенция, която е насочена срещу нарушаването на митническото законодателство на Общността. Програмата Митници 2007 е създадена и ресурсно обезпечена от страните- членки, с цел осигуряване на еднаквото прилагане на митническото законодателство на цялата територия на Общността, предотвратяване на измамите и насърчаване на сътрудничеството между митническите администрации. За да отговори на тези изисквания, българската митническата администрация ще трябва да разполага с качествено обрудване и съоръжения за контрол, радио и телекомуникационни съоръжения, други средства и апаратура, позволяващи висококачествени проверки на превозните средства и товарите, за по-лесно откриване на скрити недекларирани стоки и наркотици. Подбора и специализираното обучение на митническите служители също играят съществена роля за повишаване ефективността на администрацията.

Митническата политика е отговорност на Общността, но тя се реализира от страните - членки. Европейската комисия е отговорна за инициативи, насочени към развитие на митническата политика и предложения за митническо законодателство. ЕК извършва координацията между администрациите на страните - членки и събира мнения и информация от бизнес- средите и индустриалните кръгове на нивото на Съюза. Тарифните концесии или намалявания на митата на международно ниво, също се договарят от Общността. Митата в Общата митническа тарифа са определени от Съвета с квалифицирано мнозинство, на база предложения от Комисията. Само Съвета може да вземе решение за отмяна на нормалното прилагане на Общата митническа тарифа, чрез прилагане на тарифни мерки, като тарифни квоти, тарифни плафони или цялостно или частично суспендиране на събирането на мита. Страните - членки са отговорни за недопускане нарушаването на митническото законодателство. Националните митнически администрации имат задължението ежедневно да прилагат общото европейско законодателство - да събират митата, акцизите и данък добавена стойност за внасяните стоки.

Това е системата, към която България ще се присъедини, поемайки всички необходими за гарантиране на гореизложените условия ангажименти. От първия ден на присъединяването, митническата администрация ще трябва да управлява и контролира границите ни, които вече ще са външни граници на Общността, като се съобразява с интересите на гражданите на ЕС и на икономическите оператори. Цялото митническо законодателство на Общността ще стане задължително за прилагане като национално законодателство, при това унифицирано и хармонизирано, както това се извършва в другите страни-членки. Най -важните инструменти на това законодателство са: Митническия кодекс на ЕО и Правилника за прилагането му, Комбинираната номенклатура, Общата митническа тарифа, включваща всички търговски преференции на ЕО, както и друго законодателство, като това за фалшифицираните пиратски стоки, за прекурсорите и наркотиците, за износ на стоки с културен характер, за внос на стоки с митнически облекчения и други. Ще е необходимо да са разработени и да се използват всички инструменти в тази област, които обезпечават функционирането на Митническия съюз и ефективната защита и контрол на външните граници на Общността - външни граници на България. Изпълнението на поетите от България ангажименти при затварянето на глава "Митнически съюз" ще гарантира способността на страната да стане част от единната митническа територия на ЕО.

Поетите ангажименти са предимно по отношение на създаване на условия за изграждане и укрепване на необходимия административен капацитет за прилагане на законодателството. За да се повиши оперативния капацитет на българската митническа администрация е необходимо:
- да се делегират, на законово основание, всички правомощия, които имат митническите администрации в другите страни-членки, за да могат да се управляват съществуващите и администрирани от Европейската комисия или от страните-членки митнически информационни системи;
- да се инсталира необходимото информационно-техническо оборудване и да се развият функциониращи информационни системи, позволяващи връзка със системите, управлявани от Европейската комисия;
- да завърши процесът на реформа в митническата администрация, насочен към подобряване качеството на предоставяните митнически услуги, в т.ч. да се съкрати престоя при пресичане на границата, да се гарантира защита на правата върху интелектуалната и индустриална собственост, да се гарантира прилагането на граничните мерки на Общата селскостопанска политика на Общността;
- да се укрепят административните структури за борба срещу измамата и корупцията, митническите и валутни нарушения, икономическата и организираната престъпност;
- да се подобри сътрудничеството с другите правоприлагащи органи в страната и с митническите администрации на другите страни-членки;
- да се разработи система, гарантираща събиране и управление на приходите за националния бюджет и на тези, представляващи собствени ресурси на ЕО, за да се обезпечи тяхното отчитане и одит, включително от страна на компетентните органи на ЕС.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Глава "Митнически съюз" обхваща следните проблемни области:
- Митнически кодекс на ЕО;
- митническите aquis извън Митническия кодекс;
- административен капацитет.

Българското митническо законодателство е идентично в голяма степен с Митническия кодекс на ЕО и разпоредбите за неговото прилагане. В повечето области на митническите aquis България е постигнала значителна степен на законодателно съответствие.

Изменения в Закона за Митниците от април 2003 са насочени към понататъшно хармонизиране на българкото митническо законодателство с aquis. Измененията се отнасят до транзитното преминаване, митнически режими с икономическо въздействие, зоните на свободна търговия и безмитните магазини, налагане на митнически режими, и митническите задължения. Промените отразяват изменения в Митническия кодекс на Общността, въведени през 1999 и 2000.

Законът съдържа разпоредби, подобни на тези в законодателството на Общността, относно Комбинираната номенклатура. Приетата от България митническа тарифа, в сила от януари 2003, се основава на Комбинираната номенклатура. Тя включва и промените в списъците на страни, за които следва да се прилагат преференциални ставки и режим на най - облагодетелствена нация, (в насоките, приетите от ЕО), както и промените в тарифите за страни със статут на най-облагодетелствена нация, съгласно задълженията на България, произтичащи от членството в СТО.

Конвенцията за временно приемане (Истанбулската конвенция) беше ратифицирана през декември 2002.

България е сключила споразумения за митническо сътрудничество с редица страни, и е член на Световната митническа организация. България е договорна страна по конвенцията TIR (от 1978), и по осем анекса на Конвенцията от Киото. От 1990 България е член на Конвенцията за хармонизираната система. От 1996 прилага Комбинираната номенклатура, както се изисква по Европейското споразумение за асоцииране. България прилага и Единния административен документ.

По отношение на административния и оперативен капацитет обновената Бизнес стратегия за периода до 2006, формулира четири основни цели на реформата в митническата администрация:
- адаптиране на митническата администрация към изискванията на ЕО;
- засилване на сътрудничестното между митническата администрация, икономическите оператори, търговския сектор и обществеността;
- подобряване ефективното събиране на митнически сборове и други държавни вземания от компетенцията на Националната митническа агенция;
- прилагане на държавната митническа политика за борба с митническите нарушения, и валутните нарушения и престъпления.

През май 2002 Агенция "Митници" прие Стратегия за рационализиране на граничните дейности, последвана от подробен план за дейностите по изпълнение на стратегията. Изпълнението на плана е в ход. Подобрено е оборудването и инфраструктурата на Централната митническа администрация. Използването на електронни печати за високо-рискови стоки е въведено от декември 2002.

Измененията в Наказателния кодекс от май 2003 създават възможност митнически служители да извършват разследвания на митнически нарушения. През юли 2003 е въведена нова административна наказателна процедура с цел ускоряване на подобни разследвания.

Изменения в Закона за Митниците въвеждат разпоредби относно задълженията на митническите служители да предоставят информация за доходите и собствеността си. Актуализиран Етичен кодекс на поведение на митническия служител беше приет през май 2003. Провежда се обучение на служителите за неговото изпълнение.

Засилва се кооперирането с митническите органи на съседни страни - обмен на митническа информация със списъци на високорискови стоки се извършва на граничните пунктове със Сърбия (Калотина/Градина) и Гърция (Кулата/Промачанос).

Изменения в Закона за Митниците от април 2003 определят задълженията на Агенция "Митници" по отношение прилагането на мерки срещу пиратски и фалшиви стоки. През юли 2003 е сключено споразумение с Българската асоциация на музикални производители.

Интегрирана компютърна информационна система е внедрена във всички митнически служби от юни 2003. Продължава работата по българската Система за управление на транзитни стоки и по осигуряване на съвместимост със системите на Общността.

През април 2003 България сключи Меморандум за разбирателство с Общността относно участието и в Програмата Митници 2007.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерство на финансите отговаря за разработването и прилагането на държавната политика по проблемите на Митническия съюз, както и за хармонизиране на законодателството.

Национална агенция "Митници" отговаря за прилагането на митническото законодателство и всички стратигии и мерки за достигане стандартите на ЕО в таза сфера.

Консултативният митнически съвет е форум за обмен на информация и идеи, в помощ на министъра на финансите и изпълнителния директор на Агенция "Митници".


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България е постигнала висока степен на съответствие на митническото законодателство с Митническия кодекс на ЕО и митническите aquis.

Агенция "Митници" полага сериозни усилия да прилага Националната стратегия за борба с корупцията в частта за митническата администрация и през последните две години са постигнати осезаеми резултати в тази област. Внедряването на Българската интегрирана информационна система напредва. Понататъшна работа и целенасочени усилия са необходими за:
- засилване на административния и оперативен капацитет на Агенция "Митници";
- засилване координацията и съвместната работа с другите правоприлагащи органи в тази сфера - граничната полиция, икономическата полиция и данъчната администрация;
- завъшване на работата по цялостното внедряване на Българската ингегрирана информационна система и осигуряване на пълна съвместимост и връзка със съответните системи на Общността.

ГЛАВА 26 ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 26 "Външни отношения" е отворена за преговори през месец март 2000 и е затворена временно през месец ноември 2000.

Законодателството в областта на външните отношения обхваща главно международните споразумения и договори като част от правото на Европейския съюз, както и законодателството в областта на инструментите на търговска защита, мерките спрямо трети страни, предприети по това законодателство, количествените ограничения и търговски забрани, продиктувани от външната политика на ЕС (ембарго и санкции) в изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на общите позиции на ЕС, експортния контрол на стоките и технологиите с възможна двойна употреба, експортното кредитиране, инвестициите. Основните инструменти, чрез които се изпълнява това законодателство, са принципите на Общата търговска политика, прилагана в рамките на Световната търговска организация (СТО), и правилата и дисциплините на споразумението за създаване на СТО, двустранните споразумения на Общността с трети страни, политиката на ЕС в областта на развитието и предоставянето на хуманитарни помощи.

Българската страна е поела следните ангажименти и отговорности по глава "Външни отношения":
· В областта на външните отношения по редица въпроси България е постигнала изравняване на националната търговска политика с тази на ЕС, като са отчетени ангажиментите на ЕС в рамките на СТО и взаимоотношенията им с трети страни.
· В областта на преференциалните споразумения и автономните търговски режими приемането на ангажиментите на ЕС ще стане към датата на присъединяване на България.
· България следва да денонсира споразуменията си с трети страни и да се присъедини към споразуменията, сключени от ЕС, както и да прилага Общата схема за преференции ЕС.
· В областта на инструментите на търговската защита България следва да отмени законодателството си към датата на присъединяване и прилаганите мерки на търговска защита към трети страни и да прилага законодателството и въведените от ЕС мерки към трети страни.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Изпълнявайки ангажиментите си по Европейското споразумени за асоцииране (ЕСА), Република България постепенно намаляваше митата, прилагани на определени промишлени стоки. Съгласно ЕСА от 01.01.2002 търговията с промишлени стоки е изцяло либирализирана.

В търговията със селскостопански стоки ЕС и България са си предоставили взаимни концесии, в рамките на тарифни квоти или неограничено, с намалени или нулеви мита. Към момента е постигната значителна степен на либерализация на взаимната търговия със стоки от селскостопански произход.

От 01.09. 2002 са в сила новите търговски договорености, регулиращи взаимната търговия с преработени селскостопански стоки, съгласно Протокол N 3 към ЕСА. Допълнителният протокол към ЕСА относно договореностите в търговията с риба и рибни продукти, подписан през ноември 2002, влезе в сила от 01.03.2003.

През 2002 приключи поредният кръг преговори между България и ЕС за допълнителна либерализация на търговията със селскостопански стоки. През април 2003 беше подписан Протоколът за адаптиране на търговските аспекти на ЕСА, отчитащ резултатите на преговорите за взаимно предоставяне на нови селскостопански концесии. Този протокол обхваща всички постигнати до момента концесии в търговията със селскостопански продукти и ще влезе в сила от 1 юни тази година.

Съгласно споразумението между България и ЕС за предоставяне на взаимни концесии за някои вина и спиртни напитки страните си придоставиха значителни по размер квоти с нулеви мита. Предстоящо е подписването на дългосрочно Споразумение в търговията с вино и спиртни напитки, Споразумение за взаимно признаване, защита и контрол на наименованията на вината и Споразумение за взаимно признаване, защита и контрол на наименованията на спиртните и ароматизираните напитки. Тези споразумения са от голямо значение за българските производители и износители.

В подготовката си за членство в ЕС България следва политика на изграждане на зони за свободна търговия с асоциираните към ЕС страни и със страните - кандидатки за членство в ЕС.

България прилага двустранни Споразумения за свободна търговия (ССТ) с Турция, Република Македония, Израел, Литва, Естония, Латвия (в сила от 01.04.2003), а от 01.03.2003 се прилага Споразумението за присъединяване на Хърватия към ЦЕФТА, заменящо двустранното ни ССТ с тази страна, прилагано от 01.01.2002.

България договори ССТ и със страните от Югоизточна Европа. ССТ с Албания беше подписано през март 2003. През януари 2003 беше парафирано ССТ със Сърбия и Черна гора, а през февруари приключиха преговорите за сключване на ССТ с Босна и Херцеговина. Водят се преговори за създаване на зона за свободна търговия с Република Молдова.

България продължава да хармонизира законодателството в областта на експортното застраховане и кредитиране. От началото на 2002 влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане. Измененията допринасят за сближаване на българското и европейското законодателство в тази област и предвиждат застраховане и презастраховане не само на стоки и услуги, но и на българските инвестиции в чужбина.

България продължава да сближава законодателството си с това на ЕС в областта на контрола на външнотърговската дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Списъкът на стоките и технологиите с възможна двойна употреба, прилаган от България, е идентичен с този на ЕС.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Привеждането в съответствие и бъдещото ни участие в Общата търговска политика се администрира от Минстерството на икономиката.

Българска агенция за експортно застраховане е създадена и функционира в помощ на експортно ориентираните производители.


ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

България е достигнала добро ниво на законодателно съответствие с aquis. Понатътъшна работа е необходима за: - за предприемане на стъпки за денонсиране или предоговаряне на сключените билатерални договори, с цел привеждането им в пълно съответствие с задълженията, произтичащи от членството в ЕС, към датата на присъединяването; - привеждане на политиката ни на развитие в съответствие със стандартите на ЕС.


ПОТЕНЦИАЛНИ ПОЛЗИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ

· Пазарен достъп - в процеса на търговски преговори с ЕК, (при договаряне на селскостопански концесии), българската страна винаги отчита становищата на селскостопанските производители и търговците. Тази практика ще продължи и в бъдеще, с оглед максимално защищаване на техните интереси. Търговските преговори са етап от подготовката на българските предприемачи, производители и търговци, за покриване на изискванията на пазара на ЕС. По този начин се осигурява възможност за постепенно приспособяване към критериите на европейския пазар и към конкурентния натиск на този пазар. Подобен подход спомага за по-бързото им адаптиране от момента на присъединяването на Република България към общия европейски пазар.
· България ще стане страна по всички двустранни и многостранни търговски договорености на ЕС от датата на присъединяването си. Това ще позволи на българските производители и търговци да се възползват от преференциите и възможностите за достъп до пазара на страните, с които ЕС има сключени споразумения за свободна търговия или споразумения за митнически съюз. Освен със страните, с които България има понастоящем сключени ССТ - ЕАСТ, Турция, Румъния, Република Македония и Хърватия, българските фирми ще се ползват и от преференциалните договорености на ЕС със страни от Южното Средиземноморие и Близкия изток, страни от Латинска Америка (Мексико, Чили, страните от Андската група, МЕРКОСУР), страни от Далечния Изток (Южна Корея).
· България изцяло е приела Комбинираната номенклатура на ЕС, като номенклатура на своята Митническа тарифа. От датата на присъединяване България ще прилага Общата митническа тарифа на ЕС и Общата система за преференции по отношение на вноса от най-слабо развитите страни.
· В рамките на СТО - постигане на максимален ефект и оползотворяване на разкриващите се възможности от участието в новия кръг многостранни търговски преговори в рамките на СТО, при непосредствено координиране с ЕС относно позициите по време на тези преговори с цел понататъшна либерализация в рамките на СТО.
· Създаване на по-благоприятни условия за българските износители чрез по-пълноценно използване на възможностите за експортно застраховане и експортни кредити при пълно съответствие на българското с европейското законодателство.

ГЛАВА 27 ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Глава 27 "Обща външна политика и политика на сигурност" (ОВППС) е отворена за преговори през месец март 2000 и е затворена временно през месец юни 2000. България декларира, че приема изцяло aquis в тази област (законодателство, съвместни действия, общи позиции, декларации), и ще ги прилага във вида, в който са към датата на присъединяване. България се задължава също така да спазва произтичащите от това ангажименти.

Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз представлява система за сътрудничество между страните-членки по въпросите на международната политика. Тя се приема от участващите страни като основен инструмент за запазване на националните интереси в епохата на растящата глобална взаимозависимост. Целта на ОВППС е запазване идентичността на ЕС на международно ниво. За общата политика в областта на външните отношения и сигурността на ЕС не са предвидени правни инструменти (директиви и регламенти), с каквито Общността борави в изпълниние на другите видове политика. Предоставеният механизъм за действие в тази сфера е политическото сътрудничество между държавите членки, което се изгражда постепенно и прагматично на базата на политически консенсус.

С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност в договора от Маастрихт (1992) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС, наред с Европейската общност (ЕО), се обозначава, като втори сълб на Европейския съюз. Участници в структурирането и функционирането на ОВППС са: Европейски съвет, Съвет на ЕС (Общи въпроси), Европейската комисия, Страните - членки, Специални пратеници.


ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

България продължава да поставя външната си политика и политиката си за сигурност и отбрана в съответствие с тази на Европейския съюз, а именно:
· България ратифицира Римския статут, учредяващ Международния наказателен съд.
· България се присъедини към плана за действие, от 21 септември 2001, и към четирите общи позиции за борба със тероризма.
· България продължава да се придържа към международните санкции и рестриктивни мерки, наложени от ООН и ЕС.
· През юли 2002 България прие Закона за външнотърговска дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба, идентичен със списъка на ЕС, приет през 2001.
· България потвърждава готовността си да допринася, както към мисии за бърза намеса на ЕС, така и към гражданските инструменти за управление на кризи. Тя заяви националния си принос за формирането на Европейските сили за бързо реагиране, съобразно националните си възможности и съответните нужди, идентифицирани от страна на ЕС. Страната участва със свой контингент в започналата от 01.01.2003 първа полицейска мисия на ЕС в Босна и Херцеговина (European Union Police Mission). България заяви участие и в първата военна операция на ЕС в рамките на Общата европейска политика за сигурност и отбрана в Македония, стартирала на 31.03.2003.
· България продължава активното си участие в развитието на Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО). Страната участва в обмени по този въпрос във формат ЕС+15 (европейски членове на НАТО, които не членуват в ЕС, и страните кандидатки за присъединяване към ЕС.
· България полага значителни усилия за подкрепа на международните мироопазващи мисии и участва в мироопазващи операции и операции под наблюдение на ООН, KFOR, SFOR, ISAF, OCCE.
· България стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002-2003 и бе негов председател през месец септември 2002.
· България развива активно регионално сътрудничество: тристранно сътрудничество с Гърция и Румъния, с Румъния и Турция, Р Македония и Албания. Тя участва в Пакта за стабилност, като играе активна роля в регионални форуми: Процеса на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, Процеса на сътрудничество в ЮИЕ, и Координиращата група за сътрудничество в областта на сигурността в Югоизточна Европа (SEEGROUP).
· България подписа текста и принципите, съдържащи се в Кодекса на ЕС за поведение в областта на износа на оръжие.
· България е активен участник в политическия диалог с ЕС като област на най-интензивно взаимодействие между ЕС и страните-кандидатки чрез присъединяване към съвместни действия, общи позиции, дикларации. Тя осъществява сътрудничество в рамките на международни организации и форуми, както и сътрудничество с трети страни. Страната участва в заседания на работни групи на Тройката на ЕС с присъединяващите се страни и страните-кандидатки.


АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Министерството на външните работи осъществява и координира дейността по проблематиката на глава 27 "Обща външна политика и политика на сигурност".

Изградената система от отношения в рамките на ОВПС е доказателство за това как страните членки на ЕС, присъединяващите се страни и страните- кандидатки могат да работят заедно за осъществяването на общи цели и стремежи. Този факт несъмнено рефлектира положително върху живота на обикновенните граждани, като ги прави съпричастни към европейските ценности и засилва у тях чувството на сигурност и принадлежност към голямото европейско семейство.