Тема на броя

  Правото на чужди граждани да придобиват земя в България – необходимо условие за членството на страната в ЕС

Правилата, които важат за Европейския съюз, трябва да важат и за България
          Интервю с Велислав Величков

Правна уредба на възможността за придобиване право на собственост върху недвижими имоти от чужденци в държавите - членки на Европейския съюз

Глава 4 “Свободно движение на капитали”




Правилата, които важат за Европейския съюз, трябва да важат и за България
Интервю с Велислав Величков,
експерт към временната комисия за промени в конституцията към НС, председател на Сдружение “Обществен проект за Европейска конституция”
БНР, Програма“Хоризонт”


Как ще коментирате предстоящата промяна в Конституцията за възможността чужди граждани да придобиват право на собственост върху земя в България?
Това е една от шестте задължителни промени, които трябва да се направят в нашата конституция във връзка с интеграцията на България с ЕС и с ратифицирането на Договора за присъединяване. Това е един от най-важните текстове, в които ще настъпи промяна, защото режимът по чл.22 от Българската конституция е забранителен, т.е. чужди граждани и чуждестранни юридически лица нямат право да придобиват собственост върху земя в Р България освен при наследяване по закон, след което обаче те трябва да се освободят от тази собственост.
Проектотекстът, който сега е предложен от експертната група и за който има консенсус в комисията е , че те вече ще могат да придобиват право на собственост върху земя в съответствие с международен договор, ратифициран от НС, както и по ред и условия, определени със закон. Тоест законодателят, Народното събрание, след това ще може да предвиди какви ограничителни условия и какъв правен ред ще има за придобиването на собственост върху земя от чужди граждани и юридически лица.

Това означава, че след това отделен закон ще определи конкретните условия, при които чужденци ще могат да притежават земя у нас?
Промяната в Конституцията е задължителна с оглед забранителния режим сега. В момента чл. 22 изрично забранява придобиването на собственост върху земя от чужденци. След като тази промяна се случи, вече ще има разрешение те да придобиват право на собственост върху земя, но законодателят може да предвиди някои ограничения. Европейската практика сочи, че това са предимно ограничения, свързани с националната сигурност, с опазването на исторически обекти, паметници на културата, природни резервати, ограничения в някои гранични райони. Всичко това ще остане в свободната воля на законодателя. В крайна сметка отговорността ще остане в Българската държава за тези условия и ограничения, които ще бъдат въведени на законово равнище след обстоен дебат.

Чували ли сте, че и сега чужденци купуват земя, като заобикалят закона?
Естествено, това е една публична тайна. Вече е известно на българските граждани, че чл. 22 от Конституцията много лесно се заобикаля чрез регистрация на търговски дружества в България.. Когато този текст е приеман през 1991 г., са експлоатирани някои страхове, свързани най-вече със съседните на България държави- да не би някой да дойде да ни изкупи земята, да стане така, че тук да влезе чуждо влияние. Това са едни страхове, които са били актуални веднага след падането на тоталитарния режим в първите години на демокрацията. Аз мисля, че в XXI век подобни страхове са несериозни. Ние ставаме част от обединено европейско семейство с общ ред, с общи правила, с общ пазар, с обща валута и с бъдещ общ основен закон. След приемането на Европейската конституция, което ще се случи тази година, и след като България стане член на Съюза, ще бъдем част от конституционния и правов ред на ЕС, който ще има общо правителство, общ парламент, обща външна политика. В това семейство правилата, които важат за Германия и Франция, ще важат и за България. Както германецът ще може да си купи земя в България, така и българинът ще може да си купи земя и в Германия. Между другото германецът и сега си купува земя у нас – регистрира се едно юридическо лице в България, попада в българския правен режим и чрез него се придобива право на собственост върху земя. Тоест този текст се заобикаля вече 13 години, но създава обективни затруднения пред чуждите инвеститори, създава недоверие и нестабилност, тъй като се появяват едни страхове, че когато си придобил земя чрез българско юридическо лице, при някаква промяна в режима, може да ти бъде отнета собствеността.

Тази бъдеща промяна ще се отнася само за граждани на ЕС или за всички чужденци?
В момента това се обсъжда в комисията. То е свързано и с основния въпрос дали ще бъде записано в Конституцията, че се прехвърлят правомощия и се възлагат компетенции на институции и органи на ЕС, или ще се ползва общия текст, който говори за международна организация. Моето лично виждане е, че е добре експлицитно да се посочи ЕС, тъй като България за пръв път в своята история става член на подобно наднационално формирование. Самият ЕС ще е едно ново, непознато досега в правото и политиката наддържавно образование,с почти федеративна структура и там ще има споделени сфери на компетентност, общо упражняване на правомощия, актовете на ЕС ще бъдат задължителни и на територията на Р България. Затова е по-добре да се спомене изрично прехвърлянето на правомощия към ЕС.
Оттам отиваме конкретно на въпроса за земята – единият вариант е да се разреши само на граждани и юридически лица от ЕС да придобиват право на собственост върху земя, но така ще изключим много важни потенциални чуждестранни инвеститори, каквито са например САЩ, Япония, Русия. Много по-добре е да се каже “при условията на взаимност, с ратифициран от НС международен договор”. Тоест Българското Народно събрание да може да предвиди с коя държава и при какви условия може да сключи подобен договор, с който ще разреши гражданите на тази държава да придобиват право на собственост върху земя в България и съответно ние да придобиваме там. По-добре е вратата да остане отворена на конституционно равнище, отколкото да е затворена, което после ще пречи на притока на чужди инвестиции. Така и отговорността, и възможностите за гъвкав подход остават в българските държавни институции.





©SG 2003