Тема на броя

  Правото на чужди граждани да придобиват земя в България – необходимо условие за членството на страната в ЕС

Правилата, които важат за Европейския съюз, трябва да важат и за България
          Интервю с Велислав Величков

Правна уредба на възможността за придобиване право на собственост върху недвижими имоти от чужденци в държавите - членки на Европейския съюз

Глава 4 “Свободно движение на капитали”




ГЛАВА 4 “СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ”

СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Преговорите по глава 4 “Свободно движение на капитали” започват през ноември 2000 година и са временно закрити през юли 2001 след постигане на всички договорености.

България е поела ангажимент до датата на членство да премахне всички ограничения пред движението на капитали, с изключение на договорените преходни периоди, да приведе законодателството си в областта на платежните системи и прането на пари в съответствие с европейското право и да осигури необходимия административен капацитет за прилагането му.

В хода на преговорите са договорени два преходни периода по оношение на придобиването на земя от чужденци:
- седем години от датата на присъединяване за придобиването на собственост върху земеделска и горска земя в страната;
- пет години от датата на присъединяване за придобиване на земя за второ жилище.

Самонаети стопани, които желаят да се установят да живеят в страната, се изключват от обхвата на преходния период.

България е поела ангажимент до датата на присъединяване да промени чл. 22 от конституцията, така че да отпадне общата забрана за закупуване на земя от чужденци, както и да предостави от датата на членство възможност:
- на фермери от ЕС да купуват земя в България за целите на извършваната от тях дейност;
- на компаниити и гражданите от ЕС, желаещи да се установят в страната, да купуват земя в България за нуждите на извършваната от тях стопанска дейност или упражняваната от тях професия.

ПРОЦЕС НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

Главата включва три основни сфери:
- свободно движение на капитали;
- платежни системи и системи на сетълмент;
- мерки срещу изпирането на пари.

Свободното движение на капитали включва: преки инвестиции, придобиване право на собственост върху недвижими имоти, операции с ценни книжа, операции с текущи и депозитни сметки във финансови институции, физически внос и изннос на финансови активи, финансови заеми и кредити и други.

Съгласно европейското законодателство всякакви ограничения върху движението на капитали и плащания между държави са забранени.

Европейското законодателсво в сферата на платежните системи и системи за сетълмент на ценни книжа има за цел да уеднакви техническите стандарти и да създаде единни правила, както за вътрешните, така и за трансграничните преводи и плащания, което ще улесни и стимулира свободното движение на капитали.

Пълната либерализация на движението на капитали създава условия за използването на финансовата система за пране на пари, получени от криминални действия. Това налага предприемането на общи координирани мерки и действия за предотвратяване използването на финансовите системи за пране на пари, без да се засягат по какъвто и да е начин свободното движение на капитали и предоставяне на услуги, които са в основата на либерализацията на вътрешния пазар.

България е постигнала значително привеждане в съответствие на своето законодателство с достиженията на правото на ЕС в тeзи области.

В сферата на либерализирането на капиталовите потоци през 2000 година са приети два закона:
- Закона за валутните сделки;
- Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Законът за валутните сделки възприема общия принцип, че всички транзакции между резиденти и нерезиденти могат да бъдат свободно извършвани, освен ако не бъде предвидено друго в закона. Само ограничен брой транзакции трябва да бъдат регистрирани в Българска Народна Банка преди тяхното извършване. Вносът на национална и чужда валута в брой от страна на резиденти и нерезиденти е свободен, докато износът на суми над 20000 или тяхната равностойност в чужда валута изисква разрешение от банката.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа, който определя всички изисквания за действията на участниците на пазара, се отнася в еднаква степен както към местните, така и към чуждите лица. Този закон изрично допуска предлагането на чужди ценни книжа на българския капиталов пазар.

Промени в наредбата на БНБ за плащанията от юли 2000 и ноември 2001, въвеждат модерна ифраструктура на плащанията.

По отношение прането на пари България е страна по Конвенцията от 1990 и е приела Закон за мерките срещу изпирането на пари през 1998, но следва да се извърши значителен по обем работа, за да се постигне ефективност на системата на практика.

Измененията и допълненията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, в сила от януари 2002, отразяват преобразуването на Бюрото за финансово разузнаване в агенция.

АДМИНИСТРАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА

Българска Народна Банка и Министерството на финансиите са органите, отговорни за изпълненито разпорежданията на Закона за валутните сделки.

Бюрото за финансово разузнаване, на което е възложено въвеждането на законодателството за прането на пари от 1998, се преструктурира в агенция - независима административна структура, отговорна пред МФ.

Установяват се процедури за сътрудничество между Агенция Бюро за финансово разузнаване, Главна данъчна дирекция, Агенция Застрахователен надзор и Агенция Надзор на хазарта.

Усъвършенства се координацията и сътрудничеството между специализираните институции – Бюрото за финансово разузнаване и Полицейската служба за разкриване на корупция и тежките икономически прлестъпления.

ПРЕПОРЪКИ НА ЕК

Допълнително внимание изискват следните въпроси:

- засилване и усъвършенстване на изградения административен капацитет за прилагане приетото законодателство;
- окончателно премахване на ограниченията за придобиване на недвижими имоти от чужденци;
- завършване приемането на законодателството за презграничните кредитни трансфери, сетълмент и системите за операция сетълмент на ценни книжа, както и инструментите за електронно плащания, в съответствие на правото на ЕС;
- приемане на допълнения и изменения във Валутния закон за преминаване от регистрационен режим към режим на деклариране на износа на капитал;
- изграждане на система за извънсъдебно обезщетение, която да се занимава с уреждането на жалби между банките и техните клиенти.





©SG 2003